Научете кой е най- надеждния тест за шизофрения и как се използва.

0
301

Научете кой е най- надеждния тест за шизофрения и как се използва. Вижте как помогнах на моя клиентка да й поставят правилната диагноза.

Много психиатри не могат да определят на диагнозата на даден пациент. Често специалистите са на различно мнение за нея. За това е важно да отидете на психолог и да си направите психодиагностика. Ще ви разкажа историята на моя клиентка и ще разберете защо  психодиагностиката е важна. Клиентката отговори на всички твърдения в теста и благодарение на това намери начин да се излекува. В следващите редове ще разберете какво представляват скалите за „ Депресия “ и „ Шизофрения “, както и техните субскали. Ще ви разкажа и какви бяха резултатите на момичето, което посети кабинета ми. Р. М. на 28 г. разказа своята история и заедно с нея решихме проблемите й.

Най- надеждния тест за диагностициране на шизофренията ( както и на всички психични болести ) е многофакторният личностен въпросник MMPI- 2

Минесотският многофакторен личностен въпросник /MMPI/ принадлежи към групата тестове за изследване на личността, обособени като въпросници.

Създаден през 1946 г. в щата Минесота / САЩ / от психолога S. R. Hathawey и психиатъра J. McKinley, тестът бързо спечелва доверието на клиницисти и психолози, бива преведен на много езици и намира широко приложение както в оригинал, така и под формата на съкратени варианти, адаптации и стандартизации.

Английското / в оригинал / наименование на въпросника е Minnesota Multiphasic Personality Inventory и в инвентара на българската адаптация и стандартизания са включени: набор от твърдения, регистрационни бланки, профилни бланки, ключове.

По традиция преводът на айтемите на MMPI се осъществява от екип от преводачи / Butcher, 1996 г. /. Приема се, че един- единствен превод трудно може да постигне необходимото качество и прецизност, затова обикновено процесът на адаптация и стандартизация започва с няколко независими превода, които след това преводачите дискутират в група, докато постигнат съгласие помежду си за най- точния превод на всеки отделен айтем ( твърдение в теста ). За българската адаптация на MMPI първоначално са  изготвени пет независими превода, дело на седем различни преводачи / два от преводите са били направени от екипи от двама преводачи /. При преводите са отчели както лингвистичната, така концептуалната еквивалентност на айтемите. В случайте, когато двата принципа си противоречили, приоритет е даван на концептуалната близост. Седемте преводачи/ трима от които професионалисти, а останалите двуезични клинични психолози / са обсъдили съдържанието на въпросника айтем по айтем, а полученият предварителен вариант на теста е бил проверен в няколко малки пилотни изследвания. След това въпросникът е преведен от английски от друг преводач, българин, клиничен психолог, живеещ и работещ повече от пет години в САЩ. Резултатите от обратния превод показали, че около 10 % от айтемите все още се нуждаят от преработка. Тя е направена от авторите на българската версия, а подобрения вариант е отново преведен от английски от друг преводач, също българин, клиничен психолог, живеещ и работещ повече от 10 г. в САЩ. Този вариант на българския MMPI e изпратен на издателството в университета Минесота за одобрение. Там българската версия е предадена за преглед в езиковия център на университета, откъдето идват и последните предложения за корекции в превода. Те са възприети и отразени в текста на въпросника, а българския превод е одобрен от UMP.

Българската MMPI нормативна  извадка се състои от 512 мъже и 501 жени, чиито демографски характеристики  съответстват на структурата на българското население по данни от преброяването през 2001 г.

В нормативната извадка са включени лица от всички региони на страната и тя е пропорционална на географското разпределение на българското население. Въпреки усилията обаче, лицата с по- високо образование останали свръх представени в българската нормативна извадка / както е впрочем и в американската /, тъй като високата асоциация между образование, етническа принадлежност и валидност на протоколите не е позволявало да се постигне едновременно баланс и по двата демографски показателя.

Репрезентативната клинична извадка за българската версия на MMPI е съставена по процедура, която е сходна с тази, използвана при съставянето на националната нормативна извадка.

Клиничната извадка съответства на структурата на българското население по пол, възраст / до 60 г./ и етнически произход, и на българската популация от психично болни по честотата на клиничните диагнози. Както и в нормативната извадка, така и тук, по- образованите лица са свръх представени. Причината за това е отново високият процент невалидни тестови протоколи, които са се получили сред изследваните лица с по- ниско от средно образование.

Когато се подложат на факторен анализ суровите резултати без К- корекция по трите валидностни скали / L, F и К / и десетте клинични скали от MMPI, типично се екстрахират четири фактора: „ Обща психопатология’’, „Репресия ” / или „ Свръхконтрол ” /, „ Социална инроверсия ” и  „Мъжественост- Женственост” / Butcher & Han, 1996 /. Oткриването на сходна фактурна структура на ковариацията на същите скали от българската версия на теста може да се разглежда като свидетелство   за функционалната еквивалентност на адаптираната версия с оригиналния инструмент / Van de Vijver & Poortinga, 1982 /.

Въпросника MMPI съдържа следния и окончателен брой скали:

  1. Две скали за валидност / Vrin и Trin /
  2. Три скали за проверка на консистентността на отговорите / F, FB, FP /
  3. Три скали за изследване на защитните нагласи на пробанда / L, K и S/
  4. Десет клинични скали / Hs, D, Hy, Pd, MF, Pa, Pt, Sc, Ma и Si /
  5. Петнадесет съдържателни скали / ANX, FRS, OBS, DEP, HEA, BIZ, ANG, CYN, ASP, TRA , LSE, SOD, FAM, WRK, TRT /
  6. Двадесет и осем субскали на Harris и Lingoes / D1, D2, D3, D4, D5, Hy1, Hy2, Hy3, Hy4, Hy5, Pd1, Pd2, Pd3, Pd4, Pd5, Pa1, Pa2, Pa3, Sc1, Sc2, Sc3, Sc4, Sc5, Sc6, Ma1, Ma2, Ma3, Ma4 /
  7. Tри субскали на скала Si / Si1, Si2, S3 /
  8. Шестнадесет допълнителни скали / Маc- R, APS, AAS, PK, O- H, A, R, Es, Do, Re, Mt, GM, GF, PS, HO, MDS /
  9. Девет реструктурирани клинични скали / CD, RS1, RC2, RC3, RC4, RC6, RC7, RC8, RC9 /

Пълният вариант на въпросника MMPI съдържа 567 твърдения, от които 85 са критични.

За основен инструмент при проверката на концептуалната валидност на българската версия на MMPI е избрана българската версия на ревизирания NEO личностен въпросник / NЕО PI-R / / Коста, Макрий и Николов, 2007 /. NEO PI-R не е клиничен тест, но той често се използва като помощно средство в клиниката и взаимовръзките на неговите скали със скалите на MMPI са добре познати / Costa, Bush, Zonderman & McCrae, 1986 /. Освен това този инструмент покрива много широк набор от личностни черти, в които попадат почти всички добре изучени от психологията личностни конструкти.

Проучването на патърна от корелации между българските версии на ММPI и NEO PI-R се  базира върху резултатите на 141 изследвани лица, без психични отклонения, преобладаващо мъже / 93 % / на възраст между 19 и 24 години, които попълнили двата теста в интервал между 3 месеца и 1 година.

Информацията за въпросника MMPI от административното и интерпретативното ръководство е следната:

  1. Описание на теста
  2. MMPI- тестови материали
  3. Създаване и развитие на оригиналния MMPI
  4. Рестандартизация на MMPI
  5. MMPI скали
  6. Българската адаптация и стандартизация на MMPI
  7. Администрация и точкуване на MMPI
  8. Интерпретация на тестовите резултати

Информацията е достатъчна, ясна и разбираема и лесно специалистите могат да придобият тренинг за използването на методиката, но в интерпретацията на тестовите резултати са написани думи като: „ циничен ”, „ егоцентричен ”, „ незрял ” и други, които могат да бъдат обидни за пробандите. Същевременно информацията не е прекалено сложна и добре структурирана.

 

 

 

 

 

Валидностни и клинични скалиКронбах алфаСъдържателни скалиКронбах алфаДопълнителни скалиКронбах алфа

 

 

L0,69 / 0,62 /ANX0,83 / 0,89/A0,89/0,89/
F0,70 / 0,64 /FRS0,80 / 0,72/R0,52/0,67/
FB0,75 /0,72/DEP0,81/0,85/Do0,34/0,74/
F/ P /0,34 N. A.HEA0,79/ 0,76/Re0,56/0,67/
S0,85 N.A.BIZ0,73 /0,73/Mt0,84/0,84/
HS0,81/0,77/ANG0,77/0,76/PK0,87/0,85/
D0,58/0,59/CYN0,81 /0,86/MDS0,70/0,61/
HY0,50/ 0,58/ASP0,71/ 0,78/Ho0,83/0,87/
PD0,59 /0,60/TPA0,67/0,72/O-H0,25/0,34/
MF0,59/0,58/LSE0,80/0,79/MAC-R0,35/0,56/
PA0,51/0,34/SOD0,81/0,83/AAS0,45/0,61/
PT0,88/0,85/FAM0,81/0,73/APS0,53/0,48/
SC0,87/0,85/WRK0,87/0,82/GM0,84/0,67/
MA0,61/0,58/TRT0,83/0,78/GF0,72/0,57/
SI0,83/0,82/____
K0,73 /0,74/OBS0,75 /0,74/Es0,65/0,60/
  • В скоби са дадени коефициентите на Кронбах алфа на скалите на оригиналната версия. В по-тъмен шрифт са дадени скали, чиято консистентност в българската версия на MMPI е проблематична; n. a.- в ръководството на оригиналния тест липсват данни за надежността на тази скала.
  • В таблица 1 са представени данни за коефициентите на вътрешна консистентност / Кронбах алфа / на скалите на българската форма на MMPI, съпоставени със същите коефициенти, изчислени за скалите на оригиналния тест.
  • Таблица 1: Сравнения между коефициентите на вътрешната консистентност / Кронбах алфа / на скалите на българската и оригиналната версия на MMPI.

 

 

На моята клиентка близките й не вярваха, че има психична болест. Администрирах й Минесотския личностен въпросник и се оказа, че има психотични симптоми, депресия и мисли за самоубийство. Последните умело криеше от мен. За щастие открих проблемите на време й пратих  момичето на психиатър. Това беше необходимо, тъй като мислите за самоубийство могат да се реализират по време на психотерапията и не биваше да се губи време. Скала „ Шизофрения“ е най- голямата скала в MMPI. Aнализът на нейните въпроси дава резултат в 7 състояния: параноя, лоша концентрация, лошо физическо здраве, психотични тенденции, отхвърляне, затвореност и сексуални проблеми. Разнообразното съдържание на айтемите затруднява анализът по скалата. Вероятността за завишение на профилът не е голяма. В повечето случаи скала се явява в комбинация с някоя друга скала, което съществено улеснява интерпретацията.

Когато резултатът по скалата е много висок- от порядъка на 100 или повече точки- е възможно клиентът да преживява остра загуба на чувство за личност и индивидуалност или остра психотична реакция, но да не страда от шизофрения. Подобни резултати понякога получават младежи, страдащи от остра криза на идентичността. Скала „ Шизофрения “ има интерпретация на точките както следва:

  1. Много висок (76 и повече точки )- разтройство на мисленето, ексцетрично поведение, грешни съждения, социална изолация, лош контакт с реалността, с халюцинации, живот в собствен свят
  2. Висок (66- 75 )- с необичайни вярвания, със странни действия, затворен и отчужден, против общоприетото, несигурен в себе си и с неустановена идентичност, с трудности в концетрацията и мисленето
  3. Умерено висок ( 56- 65 )- със слаб интерес към хората, непрактичен, креативен и с богато въображение, напрегнат като струна, с религиозни интереси.
  4. Среден (41-55)- адаптивен, надежден добре балансиран
  5. Нисък ( 40 и по- нисък)- следващ общоприетите норми и консервативен, самоконтролиращ се, подчиняем.

Резултатът на моята клиентка по скалата беше много висок. Разгледах и подскалите и установих, че скалата определяща емоционалното отчуждение също е завишена. Това обясни наличието на психотичните симптоми.

Подскалите на скала „ Шизофрения “ са 6 на брой. Те дават по- обширна престава за състоянието на клиента и са важен етап в диагностиката. Те са следните:

  1. Социално отчуждение– Лица с високи стойности по субскалата се чувстват неразбрани, необичани или несправедливо наказвани от другите. Те смятат, че в техните семейства липсва любов и подкрепа и са настроени враждебно към близките си. Чувстват се самотни, празни и никога истински обичани. В крайни случаи могат да вярват, че другите се опитват да ги наранят физически.
  2. Емоционално отчуждение– Лица с високи стойности по субскалата са депресирани, обезсърчени, апатични, смятат, че положението им е безнадеждно и могат да имат намерение за самоубийство.
  3. Липса на Ego Mastery, когнитивна– Лица с високи стойности по субскалата се страхуват да не загубят разсъдъка си, споделят за нереалистични преживявания и странни мисловни процеси, имат проблеми с концентрацията на вниманието и паметта.
  4. Липса на Ego Mastery, конотативна– Лица с високи стойности по субскалата чувстват живота като едно огромно напрежение. Те са депресивни, тревожни, изпитват сериозни трудности да се справят с проблемите в ежедневието, смятат че положението им е безнадеждно, че живота не ги интересува, не им носи удовлетворение или не си струва да бъде живян.
  5. Липса на Ego Mstery, дефектно потискане– Лиса с високи стойности по субскалата, че нямат конрол над емоциите и импулсите си, те са хиперактивни, импулсивни, лесно възбудими и неуравновесени. Имат епизоди, в които лесно са се разсмивали или разплаквали и не са могли да се контролират, или такива, в които не са осъзнавали какво са правили.
  6. Странни сензорни усещания и възприятия– Лица с високи стойности по субскалата споделят налудности за въздействие и отношение, халюцинации и мисли за усещания със странно съдържание. Те може да са имали усещането, че телата им се променят по странен и неочакван начин, да са изпитвали необичайни усещания по кожата или други странни сензорни преживявания.

Профилът „ Психотично V“ беше повишен и се установи, че клиентката е болна от биполярно разстройство с грешни съждения.

Профилът „ Психотично V“ е един от най- срещаните конфигурации на скала шизофрения, психастения и параноя. При него скалите параноя и шизофрения са над 80 точки, а скала психастения е над 65 точки, т.е целият профил е издигнат. Клиентите с подобна конфигурация са емоционално неотзивчиви, социално изолирани подозрителни и враждебни, често нямат инсайт за своето поведение, могат да имат налудности, разстройства на мисленето и халюцинации. Най- често те са диагностицирани с параноидна шизофрения, но понякога такъв профил могат да получат и пациенти с афективни разстройства с налудна продукция ( например биполярно разстройство ). Затова, освен скалите от „Психотично V “ трябва да се разгледат и резултатите на клиента по клинични скали.

Скалата за депресия се състои от 57 айтема и измерва преживяването на интензивни негативни емоции, мъка, тъга, чувство за вина, отчаяние, стигащо до безнадеждност, неудовлетворение от собствения статус, апатия, липса на интереси, понижена физическа и сексуална активност, физическа отпадналост, смущение на съня и храненето, свръхчувствителност и чувство за самота и липса на социална подкрепа. Скалата е съставена емпирично, също като другите скали. Представителната извадка включва 50 пациенти с биполярно разстройство, намиращи се в депресивна фаза. Първоначално резултатите им били сравнени с тези на здрави лица, но в последствие скалата е коригирана, за да се избегне дисриминативната й структура. Всички айтеми по скалата са специално подбрани. Така че честотата на отклоненията от нормата отговори да нараства все повече с тежестта на депресивната симптоматика. Скалата за депресия оценява по- скоро екзогенната или реактивна депресия и не толкова добре ендогенната депресия. Тя измерва доколко хората се чувстват сигурни и удовлетворени от самите себе си и заобикалящия ги свят, така и за някакво нестабилно и преходно депресивно състояние. Само 13 от 57-те айтема са уникални са тази скала, а три от тях са айтеми за поправка, включени в скалата на втория етап от нейното изграждане. Клиенти, които се намират в тежко депресивно състояние са склонни да дават отговори далеч от нормата, отколкото тези в по- леко състояние.  Резултатите от различни тестове за интелигентност свързани със скалата се откриват 2 фактора- „ Невротизъм “, към който се групират 28 айтема и „ Лошо саматично здраве, към който принадлежат 12 твърдения. Скалата за депресия е смесена. Само 9 от нейните твърдения участват в съдържателната MMPI- 2 „ Депресия “.

Суровия бал има следната интерпретация:

Много висок ( 76 и по- висок )- затворен в себе си, затрупан с проблеми, отчаян ( не вижда надежда ). Обзет от вина; с чувство за малоценност и неадекватност. Погълтат от мисли за смърт и самоубийство. Отпаднал със забавено мислене и действия.

Висок ( 66- 75 )- усамотен, затворен, стеснителен. Тъжен липсва му енергия, трудно се концентрира. С физически оплаквания, има проблеми със съня. Самоподценява се, ниска себеувереност, с чувство за неадекватност, нещастен. Изпитва досада, раздразнение, с разстроено самочувствие; болестна потиснатост на настроението, в което изпъква своеобразно съчетание на тъга, гняв, злоба, яд, недоволство, раздразнителност,болните са възбудими и агресивни.

Умерено висок ( 56-65 )- затворен, раздразнителен, плах, боязлив, потиснат, навъсен, мрачен. Обезсърчен, обезкуражен, тъжен и нещастен, неудовлетворен от себе си и света. Песимистично настроен, тревожен. Интровертиран, моралист. Отговорен, скромен.

Среден ( 41- 55 )- доволен от себе си. Стабилен, добре балансиран, реалист.

Нисък –( 40 и по- нисък ) – активен, ентусиазиран, доволен. Бодър, възторжен, оптимистично настроен. Липсва потиснатост, контролиран. Добронамерен, самоуверен.

Моята клиентка имаше висок бал на скала депресия, както и субективна депресия. Тя се изразява в това, болната се чувства нещастна или депресивна, липсва й енергия, за да се справя с ежедневните проблеми и заявява, че загубила интерес към случващото около нея.

След като администрирах теста и клиентката отговори на всички твърдения тя посети психиатър, които успешно и постави правилната диагноза.

Ако тази статия ви е харесала, моля подкрепете ни във Facebook.

Библиография:

  1. Николай Николов и екип на OS Bulgariq – „ Административно и интерпретативно ръководство на MMPI-2 ”, 2008 г.
  2. Константин Мечков- „ Медицинска психология ”, първо издание.

 

Content Protection by DMCA.com

LEAVE A REPLY