В съвременната психопатология съществуват множество разминавания между симптомите на психичните болести и поставянето на диагнози. В тази статия съм се опитала да систематизирам симптомите на видовете шизофрения към съответстващите диагнози.

Според типа протичане се различават три форми: непрекъснато протичаща, периодична и пристъпообразна-прогредиентна шизофрения.

  1. Непрекъснато протичащата шизофрениисе характеризира с относително бавно протичане и в последствие развиване на невроза, грешни съждения, халюцинации и „застиване “ на болния в една поза. Изходът при тази форма, особено при злокачествените варианти е най- тежката форма на шизофренията. За нея е характерно бурното протичане под формата на пристъпи, не се наблюдават и изразени афективни състояния / депресивни или маниакални / синдроми фантастични грешни съждения или помрачение на съзнанието. Измененията на личността при тази форма предшестват крайната симптоматика. Непрекъснато протичащата шизофрения се разделя на вяло протичаща, параноидна и злокачествена
  2. Рекурентната / периодичната / шизофрения принадлежи към относително благоприятните форми на болестта, тъй като при нея не настъпват тежки промени на личността, присъщи на непрекъснато протичащата шизофрения. Тази форма се наблюдава по- често при жените. Протича с добре очертани пристъпи, след което следват отчетливи и достатъчно дълбоки ремисии. Вероятността от възникване на нови пристъпи на болестта е много висока / затова се нарича възвратен, рекурентен тип /. Клиничната картина на повечето пристъпи е многообразна / както и при всички остри психози. В нея се отделят множеството от симптоми: афективни / депресивни и маниакални / и на помрачение на съзнанието. Пристъпите могат да протекат с преобладаване на един от тези симптоми, но често симптомите се сменят в хода на пристъпа. При повторните пристъпи клиничната картина може да бъде идентична с първата, но по- често се наблюдават различни варианти на пристъпите.

Типичният пристъп от периодичната шизофрения се разгъва в определена последователност / стериотип на развитието на пристъпа./ В началото има емоционални колебания, главоболие, – болезнено и неприятно физическо усещане, разстройства на съня. По-късно се появяват тревога, страх, чувство на измененост на личността на пациента и на обкръжаващата среда. По- нататък се появяват лъжливи припознавания, непривични сърдечни възбуди, чувство, че около болния става нещо непонятно, разиграващо се специално за него. След това настъпват фантастични, грешни съждения. Тогава могат да се появи и „ замръзване “ на тялото. Светът започва се приема като нереален, както чувството, че болния не е личност и няма индивидуалност. Възстановяването може да бъде постепенно или бързо. Разстройствата на емоциите остават по –дълго. Критиката към болестните изживявания постепенно се възстановява. За известно време може да има остатъчни грешни съждения.

  1. Пристъпно- прогредиентната шизофрения като самостоятелна в болестната си проявя заема междинно място между непрекъснато протичащата и рекурентната форма, гравитирайки по признаците си ту към едната, ту към другата. За пристъпно- прогредиентната форма е характерно съчетаването на свойствените на непрекъснатото протичане на невротични синдроми, идеи за преследване. Изявени са емоционалните и грешните съждения съчетани със „ застиване “ на тялото в една поза. Наблюденията показват, че измененията на личността обикновено предшестват появата на очертани пристъпи и нарастват скокообразно след всеки пристъп. Началото на тази форма е в ранна възраст. За пристъпите са характерни наличието на емоционални разстройства, а също така и по- сложни синдроми: натрапливости, идеи за преследване, халюцинации,“ застиване“ на тялото в една поза. След всеки пристъп настъпва постепенно нарастване на дефекта на личността.
  2. Фебрилна шизофрения. Фебрилен характер могат да придобият острите или рязко обострящите пристъпи, достигащи до грешни съждения с фантастен фарактер. Температурната реакция не е свързана със соматични причини. При най- високото повишение на температурата се наблюдава хипертонична възбуда. Пристъпът преминава след преминаване на температурата и тогава клиничната картина придобива типичен за рекурентната или пристъпообразната форма ход.
  3. Параноялна шизофрения При нея постепенно постепенно се образуват и разширяват грешните съждения, интепретирани от болния. В късните етапи на психозата придобиват отвлечен, неправдоподобен и нелеп характер. Тази форма се развива у хора, притежаващи и преди заболяването черти на активност, настойчивост, високомерие, изострена нетърпимост към несправедливост. Не настъпва интелектуално снижаване и няма пълно оздравяване.
  4. Вяло протичаща шизофрения. Тя се отличава с бавно протичане, постепенно развитие на изменение на личността, което не води до дълбоко емоционално опустошение. Клиничните прояви са от кръга на невротичните, вегетативни, натрапливи, фобийни, маниакален страх за собственото здраве, липса на съвест и невъзможност да разбере, кое добро и кое- лошо. Характерни са разстройствата на настроението и слабо изразена липса на връзка с реалността.

Условно може да се отдели и една трета линия на класифициране на формите на шизофрения- според възрастта. Това вече спада в областта на сравнителната психиатрия.

В късната възраст шизофренията може да бъде не първи пристъп, а обостряне на вече прекарана в миналото болест. Пристъпите се характеризират с грешни съждения, с липса на връзка с реалността, емоционални разстройства, халюцинации- слухови и зрителни

  1. Простата форма на шизофрения се отличава с постепенно начало, с прогресивно нарастващо изменение на личността. Обикновено възниква в юношеска и млада възраст. Отчетлива психотична продукция не се долавя или е съвсем слабо набелязана. На преден план са промените в поведението, които непрекъснато се задълбочават.
  2. Хиберфренна форма най- често поразява юношеската възраст. Изразява се в глуповато поведение, с маниерност, кокетиране, гримасничене и еуфорично настроение. Грешните съждения са на етапи и не добре оформени. Има неблагоприятно протичане и нерядко за няколко години се стига до изходно състояние.
  3. Хебоидният синдром. Характерна е запазване се интелекта, но се откриват груби отклонения в поведението: разтормозяване и извращение на примитивните влечения, асоциални и антисоциални постъпки, тероризирани на близките, конфликтност, скитничество, излишна упоритост, агресивност, безцеремонност, аморалност, недостатъчна критичност. При него на болния му липсва съвест. Липсват грешни съждения и халюцинации.
  4. Шизофрениформно разстройство. Характерни симптоми два или повече от следните, като всеки е налице през значителна част от времето за период с продължителност от един месец или по- кратък при успешно лечение:
  • Грешни съждения;
  • Халюцинации;
  • Разкъсана реч ( например често изплъзване или несъгласуваност )
  • Грубо дезорганизирано поведение или „ замръзване “ на тялото в една поза
  • Негативни симптоми, т.е. изравняване, уеднаквяване, обезличаване на мнения, идеи, вкусове, бедност на речта или безволие и невъзможност за вземане на решения

Ако грешните съждения са нелепи или халюцинациите се състоят от коментиращ поведението или мислите на болния глас е достатъчен само един от симптомите, за да се постави диагнозата.

Епизодът от разстройството ( включително предшестващи, активни и остатъчни фази ) трае поне един месец, но по- малко от шест месеца. Началото на изявените психотични симптоми е в рамките на 4 седмици от първата забележима промяна  в обичайното поведение или функциониране. Налице е объркване или недоумение на върха на психотичния епизод. Може да има добро предболестно състояние, с успехи на социално и професионално функциониране. Няма притъпено изравняване, уеднаквяване, обезличаване на мнения, идеи, вкусове.

  1. Шизоафективно разстройство. При него е налице непрекъснат период на боледуване, през който в отделни моменти има тежък депресивен епизод, манийнен епизод или смесен епизод, които съществуват съвместно със симптоми, които продължават от един месец и при добро лечение по- малко. Характерни са отново грешни съждения, халюцинации, разкъсана реч, грубо дезорганизирано поведение или „ замръзване“ на тялото в една поза и изброените вече негативни симптоми характерни за шизофренията.
  2. Налудно разстройство Налудностите без нелепо съдържание ( т. е. включват ситуации, които принципно могат се случат в истинския живот, като например някои да бъде преследван, отровен, заразен, обичан от разстояние, мамен от брачен или сексуален патрньор, или да се разболява ) и са с продължителност поне един месец. Тактилни и обонятелни халюцинации могат да са налице при налудното разстройство, ако са свързани с налудна тема. Извън влиянието на налудността ( налудностите ) и нейните ( техните ) последствия, функционирането не е значително нарушено и поведението не е очевидно странно или нелепо. Наред с налудностите са се появили и съпътстващи афективни епизоди, тяхната обща продължителност е била относително кратка в сравнение с тази на периодите с преобладаващи налудности. Разстройството не се дължи на прякото физиологично въздействие на психоактивно вещество ( например злоупотреба с наркотици или медикаменти ) или общо медицинско състояние. Следните типове се определят въз основа на преобладаващата налудна тема:
  • Еротоманен тип: налудности, че някой, обикновено с по- високо обществено положение, е влюбен в индивида.
  • Грандиозен тип: налудности за нараснала собствена значимост, могъщество, познание, самоличност, или специални взаимоотношения с божество или известна личност.
  • Ревностен тип: налудности, че сексуалният партньор на индивида му изневерява.
  • Пресекуторен тип: налудности, че спрямо самият индивид ( или негов близък ) има някакво злонамерено отношение.
  • Соматичен тип: налудности, че индивидът има някакъв телесен дефект или е засегнат от общомедицинско състояние.
  • Смесен тип: налудности, характерни за повече от един от изброените по- горе типове, но нито една не преобладава.

Анализът, които се опитах да направя от различни източници сочи следните проблеми, които търсят своето решение:

В международната класификация на болестите / МКБ-10 / халюцинациите и налудностите, за които се описват в прочетената от мен литература са под код F22.0 и това е диагнозата налудно разтройство.

Шизофренията, шизотипни и налудни разтройства са от код F20 до F29 и са описани симптомите на тези заболявания. А учебниците по психопатология включват симптомите на шизофренията като първа степен на психозата / без да дава обяснение какво всъщност е психоза / и не се споменава за други шизофренни и шизотипни разтройства, а пише за психозата като общо понятие. Така ли е в действителност? Международната класификация на болестите / МКБ -10 / вярна и точна ли е?

В МКБ-10 манийно- депресивната психоза е отпаднала от класификацията, а в DSM- ІV афективните разтройства са дифенцирани като афективни епизоди: тежък депресивен епизод, маниен епизод, смесен епизод и хипоманиен епизод.

Често се говори за биполярно- афективно разтройство като в симптомите на разтройството са включени и симптомите на манийно- депресивната психоза. Съществува ли наистина диагноза биполярно- афективно разтройство / БАР / и ако да, как се лекува то?

В книгите пише за меланхолията като последна степен на психозата, а такова заболяване не съществува в МКБ- 10 и DSM- ІV. Съществува ли психоза наречена меланхолия? Със сигурност има тип темперамент меланхолик и темперамента е почти непроменяем в целия жизнен цикъл на човека.

И в какво общество живеем щом в литературата се поставя под въпрос лечението на шизофренията? Щом съществуват толкова предразсъдъци към тази болест изглежда, че хората нямат знания за нея.

Интересни са разясненията относно връзката на болния от шизофрения с майката и с близките като цяло. Може би „ коренът на злото ” може да се открие и обясни с помощта на психоанализата?

Кои психози могат да станат индуцирани? Силно вярващите непременно болни ли са?

Традиционно се приема, че мисленето и речта са взаимосвързани. Речта е материален, физически процес, в резултат на който се появяват звуците на речта. Съчетанието на звуците формира речта.

 

Съчетанието на звуците формира езика. Езикът е абстрактна система от знаци и значения  /т. е. думи / и структурни правила за тяхното съчетаване. И всичко това се намира в определени центрове в мозъка.

След като се твърди, че шизофренията е „ велика симулантка ” като хистерията има ли в действителност увреждане в центровете на мозъка при шизофрения, където са локализирани мисленето и речта, или всичко се дължи на химичен дисбаланс? Или ако има увреждане в центровете на мозъка можем да говорим само за афазия на Брока и афазия на Вернике?

Терминологията, с която се означават емоционалните преживявания, не е достатъчно добре дефинирана и значението на различните термини се препокрива. Например термините „ лошо настроение ” или „ добро настроение ” са варианти на нормата, но от друга страна настроението може да се оценява като разтроено и да представлява болестна категория.

 

Освен това в обичайната клинична практика термините емоции, чувства и афект се употребяват най- често като синоними, въпреки че от психологична и психопатологична гледна точка между тях съществуват разлики. По тази причина ли има „разминаване ” в класифицирането на афективните разтройства в МКБ- 10, DSM- ІV и групирането на разтройствата в книгите.

Последният въпрос може също да се отнесе и за параноята… Съществува разграничение между истинските налудности, които са резултат на първични налудни преживявания, и които не могат да бъдат отнесени към друг болестен феномен, докато налудноподбните идеи са вторични и могат да бъдат извлечени от други болестни феномени, поради което се наричат още вторични налудности.

Освен това съществува и друга хипотеза, при която нормалните вярвания и налудностите са в двата края на един континиум и налудоподобните идеи заемат някакво средищно място в този спектър.

Като заключение може да се каже, че в областта на психопатологията има още много да се учи и това, че трябва да се ползва една класификация на болестите, която да е точна и ясна.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here