Определи сам към какъв тип депресия спадаш. Това вече е възможно! В следващите редове можеш да се информираш какви форми на депресия съществуват и да прецениш коя се отнася за теб. Ще обърна по- специално внимание на най- леката форма на депресия- дистимията.

Депресията може да има много форми. Това, което разграничава тези форми, са симптомите и обстоятелствата, свързани със всяка от тях, заедно с времетраенето и тежестта на симптомите.

Често обаче 16 типа депресиялипсва ясна граница между различните типове депресия. Те понякога имат много общи характеристики. Възможно е също едно лице да има повече от един тип разстройства на настроението. В следващите класификации ще ти помогнат да се ориентираш по- добре в материята относно депресиите.

За да се определи какво лечение най- добре отговаря на твоите симптоми и обстоятелства, специалистите в областта на психичното здраве класифицират различните форми на депресия. Класификацията започва с основните категории на депресията:

Клинична депресия

Дистимия

Разстройства на адаптацията

Биполярни разстройства

Клинична депресия

Клиничната депресия е най- честата клинична депресияформа на депресия. За нея е характерно промяна в настроението, продължаващо повече от две седмици и включващо един или повече от основните признаци на депресия:

Чувстваш тягостно чувство на тъга или скръб

Загубваш интерес или удоволствие от обикновено приятни занимания.

Често / дори всеки ден / изпитваш поне четири от следните признаци и симптоми:

Значителна загуба или наддаване на тегло

Разстройство на съня

Забавени или неспокойни движения

Умора или липса на енергия

Ниска самооценка или се чувстваш виновен за неща, за които не съществуват  в действителност.

Чувстваш, че са безполезен

Чувстваш се безпомощен или, че всичко, което те заобикаля или правиш е безсмислено

Трудно ти е да мислиш или да се съсредоточаваш

Загубил си сексуално желание.

Възможно е да си преживял само веднъж в живота си клинична депресия, но заболяването отново може да се върне. След първия пристъп на клинична депресия вероятността да се разболееш отново е 50%.  Този процент нараства с всеки следващ епизод. Ако си имал два пристъпа, вероятността болестта да се възвърне е 70 %.

Ако не се лекуват, епизодите на клинична депресия обикновено продължават от шест до 18 месеца. Рано започнатото лечение може да предотврати влошаването на заболяването и поддържащото лечение може да го предотврати.

Клиничната депресия може да възникне заедно с други психични заболявания- например тревожност или разстройства на храненето. Първото отключване на болестта може да се случи на всяка възраст, но вероятността за това е най- голяма между 25 и 44 години. Клиничната депресия е по- честа при жени. Стреса и негативни житейски събития два пъти повече увеличават риска от този тип депресия.

Дистимия

Ще ти разкажа как моя клиентка се справи с дистимията. С. Р. напусна дома си, където имала близки отношения със семейството си и няколко добри приятели, за да посещава училище в град, където не познавала никого.Дистимия

Тя нямаше голямо доверие в способността си да печели приятели, а и първите й опити за това се провалили. Чувстваше се самотна и изолирана. Имаше проблеми с приспособяването към новата среда.

Имаше няколко симптома на депресия: лесно се разплакваше, съня й беше разстроен, нямаше апетит и проявяваше нехарактерна за нея тенденция да се затваря в стаята си. Освен това не намираше голямо удовлетворение в занимания, които преди това я радвали.

С. Р. посети кабинета ми и аз използвах междуличностна терапия, за да й помогна да преодолее тази промяна и да изгради умения за общуване и самоувереност. След две седмици симптомите на клиентката започнаха да затихват.

Това, което ще прочетете по- долу ще ти помогне да се справиш сам с дистимията. Най- напред трябва да подобриш уменията си за общуване, както и да повишиш самооценката си. Това ще стане по следния начин:

Просто проявявай интерес към другите хора. Всеки ден влизайт в магазина – не подминавай касиерката, а я заговорете за новия вид сирене или за това как изглежда – направи й комплимент.

После опитай същото и с някой от съседите, които срещаш пред дома си. Ще видиш, че хората наоколо не са чак толкова различни и чужди – може би дори ще ти стане интересно. Опитай в рамките на 3-4 дни да общуваш с 30 до 50 човека – познати и непознати (питай нещо, разменяй по няколко думи). Ще ти стане доста по-лесно да намирате общ език.

Обогати социалния си опит и с по-сериозно обвързване – например можете да се запишете на някакъв курс. Съвсем не е нужно да се срещаш само с хора на вашата възраст или с вашите интереси: любопитни събеседници могат да бъдат и 2-годишното дете, и 80-годишният старец на пейката. Скоро ще усетиш, че си набрал доста опит в най-различни стилове общуване и вече не ти представлява трудност да разговаряте с непознати.

Ако си приказливец, бъди повече слушател, отколкото говорител. Проявявай търпимост и уважение – не реагирай неодобрително на мнението или навиците на другите хора. Опитвай се да не бъдеш център на внимание – това ще те научи да изслушваш, ще ти даде възможност да наблюдаваш събеседника си. А така ще имаш възможност да опознаеш маниерите на събеседника си и да ги разбираш по-добре.

Ако си по-стеснителен, ще трябва да упражняваш точно обратното: да говориш колкото се може повече. Защото сам знаеш – неумението да разговаряте с хората при теб е типичен стил на поведение, а не случайност. Затова и познатите ти са така малко. Нищо не ви пречи в по-маловажни ситуации да опитвате да водите простички разговори на съвсем обичайни за всички теми – ако щете дори за времето. Или за това дали е минал твоят автобус… Няколко думи са достатъчни, за да разговориш непознат събеседник.

Можеш да имаш официален тон или не. Всичко зависи от ситуацията. Не е лошо да престанеш да се стесняваш, когато се запознаваш или представяш някого на познатите си. Забрави глупавите ситуации от детството и обърни внимание на по-важното – желанието да установиш контакт.

Понякога нещата просто задължително започват с по-официален тон, но после се отпускат. Но да бъдеш твърде сериозен и официален, когато си тръгнал на екскурзия или вкъщи имаш майстор, е абсолютно ненужно – трябват ти минута-две, за да установиш със сигурност каква е ситуацията и кой е подходящият тон, за да не се чувстваш неловко.

Ако се чудиш какво точно да кажеш имай предвид при неофициалните контакти винаги се приема за добре разговорът за времето, домашния любимец и всичко, което не ангажира разговорът твърде много.

За всеки от нас остава въпросът: колко да чакаме, преди да се притесним и да потърсим специализирана помощ? Но да се върнем отново на дистимията, която както видяхме много често е свързана с преживяването на загуба.

Дистимията е форма на лека депресия с голяма продължителност, за която е характерно трайно песимистични мисли за живота.

Продължава две години, а понякога и повече от 5 години. Това състояние обикновено не води до инвалидизация, а периодите на дистимия могат да се редуват с кратки епизоди на нормално самочувствие.

Дистимията може да повлияе върху работата ти и социалните ти контакти. Много хора в това състояние започват да странят от хората, възможността да работят намалява. Ако страдаш от дистимия, рискът да се разболееш от клинична депресия нараства. Когато клиничната депресия възниква като усложнение на дистимията, състоянието се нарича двойна депресия.

Признаците и симптомите на дистимия са подобни на тези на клиничната депресия, но не са толкова усилени и може да се проявят само някои от тях. Те могат да включват:

Трудно съсредоточаване или вземане на решения

Изолация от хората

Радразнителност

Неспокойни или мудни движения

Проблеми със съня

Загуба или наддаване на тегло.

Някои страдащи от дистимия си спомнят, че първата проява на болестта е била в детска или юношеска възраст. При малко хора болестта се проявява след 50 годишна възраст, като често това става след телесно заболяване. Поне 75 % от страдащите от дистимия имат и други здравословни проблеми.

Разстройства на адаптацията

Често предшестват клиничната депресия. Да предположим, че бракът ти се проваля, бизнеса ти пропада или ти откриват рак. Съвсем разбираемо е да се чувстваш напрегнат, тъжен, потиснат или гневен.

Крайна сметка повечето хора се справят с трайните последици на тези житейски стресове, но някои не успяват. Това състояние е известно като разстройство на адаптацията- когато реакцията на стрес при определена ситуация причинява признаци и симптоми на депресия, но тези признаци и симптоми не са достатъчно изразени, за да покрият критериите за клинична депресия.

Лекарите обикновено използват следните критерии, за да поставят диагноза разстройство на адаптацията:

Емоционални или поведенчески симптоми, които са в резултат на определено събитие, случило се в резултат на определено събитие през последните три месеца.

Реакцията към събитието е по- бурна от нормално очакваната.

Симптомите не се дължат единствено на траур

Разстройство на адаптацията може да получи всеки. Тези разстройства често възникват в такива периоди на живота ти, когато си по- раним- когато се отделяш от родителите си или в края на професионалната ти кариера.

Възрастта също е от значение. Например пропадането на бизнеса ти на 30- годишна възраст, може да не бъде за теб такъв стрес, отколкото ако това се случи на 50- годишната ти възраст, когато възможностите за работа са ограничени. Някои хора получават разстройство на адаптацията като реакция на едно- единствено събитие. При други от съвкупност от причини.

Има няколко различни типа разстройства на адаптацията. При острото разстройство се касае за признаци и симптоми, продължаващи по- малко от шест месеца. Когато симптомите остават трайни, състоянието се обозначава като хронично разстройство на адаптацията. Разстройствата на адаптацията се квалифицират според основните симптоми:

Разстройство на адаптацията с потиснато настроение

Разстройство на адаптацията с тревожност

Разстройство на адаптацията със смесена тревожност потиснато настроение

Разстройство на адаптацията със смесено нарушение на емоциите и поведението.

За какъв тип разстройство на поведението става дума играе роля възрастта на пациента. Възрастните обикновено стават потиснати и тревожни. Юношите са склонни да реагират подсъзнателно на проблемите си. Това може да включва пропускане на учебни часове, употреба на наркотици, повреждане на собственост или някакъв друг вид нехарактерно поведение.

Биполярни разстройства

При някои пациенти с депресия се наблюдават циклично повтаряне на депресия с мания / еуфория . Тази болест обхваща двата полюса на настроението и е позната още като маниакална депресия или като маниакално- депресивно разстройство.

За разлика от депресията хората с манийна фаза се чувства енергичен и неуморим. Може да харчи необосновано много пари или да взема неправилни решения, които преди не би ги взел.

Възможна е появата на идеи за величие, в резултат на което може да сключва лоши сделки или да има безразборни сексуални контакти. При някои пациенти по време на манийната фаза се наблюдават повишен творчески потенциал и продуктивност.

Признаците и симптомите на мания включват:

Нездрава или прекалена приповдигнато настроение

Забележимо нараснала енергия

Намаляване времето за сън

Нереалистични убеждения за собствените сили.

Склонност към много социални контакти и разгорволивост

Ускорен мисловен процес

Слабост към съждения

Повишено либидо

Провокативно, натрапващо се или агресивно социално поведение

Злоупотреба с алкохол или други наркотици, включително и повишено тютюнопушене.

биполярно разстройствоБиполярното разстройство е по- рядко от клиничната депресия или дистимията. Рискът от заболяване е еднакъв при мъжете и жените. Обикновено заболяването се отключва в юношеска или младешка възраст и е хронично заболяване. Съществува и тенденция за фамилност на заболяването. Около 80-90 % от пациентите с биполярно разстройство имат близък роднина с някаква форма на депресия.

Съществува тенденция признаците и симптомите на биполярното разстройство да се влошават с времето. Възможно е заболяването да започне с депресивни, маниакални или смесени епизоди, разделени от състояния на ремисия.

С времето биполярните епизоди зачестяват, а светлите периоди се скъсяват. Тежката депресия или еуфория могат да се придружават от психотични преживявания, включително халюцинации и налудности. Трябва да се има предвид, че нелекуваната депресия може да предизвика биполярно разстройство.

Както при другите форми на депресия, от решаващо значение е да се получи подходящо лечение на биполярното разстройство с оглед предотвратяване на влошаване на заболяването и намаляване на риска от самоубийство.

Съществуват три типа биполярно разстройство:

Биполярно разстройство, първи тип. Това биполярно разстройство почти винаги включва един или повече периоди на клинична депресия и поне един маниен или смесен епизод. То може да започне както с клинична депресия, така и с мания. Ако първата проява на заболяването е депресия, манийният епизод обикновено продължава 1-2 години по- късно.

Биполярно разстройство, втори тип. При тази форма на заболяването се наблюдават един или повече епизоди на клинична депресия и поне един епизод на хипомания- състояние на лека и омекотена приповдигнатост. Върховите прояви на заболяването не са толкова крайни като при първия тип биполярно разстройство. Друга разлика е продължителността на интервалите между епизодите.

При втория тип биполярно разстройство хипоманията възниква непосредствено преди или веднага след период на клинична депресия. Обикновено липсва период на ремисия между двете фази.

Циклотимно разстройство. Това е по- лека форма на биполярно разстройство с хронично протичане. Характеризира се с колебания между кратки периоди на лека депресия и кратки периоди на хипомания. Промените в настроението могат да се редуват през няколко дни, като циклите продължават поне две години. При циклотимията симптомите никога не изчезват за повече от два месеца, но вероятността за поява на клинична депресия също е по- малка.

Освен да установи от какъв тип депресия страдаш, твоят лекар ще поиска и да разбере каква е тежестта на заболяването ти и характерната съвкупност от симптоми във твоя случай. Това способства за определяне на най- ефективната форма на лечение. Депресията има няколко подтипа. Някои от тях се срещат често, а други са редки.

нервен сривКакво е нервен срив?

Терминът нервен срив често се използва от лаиците по отношение на лице, страдащо от психично заболяване в тежка форма. По- често човекът, за когото се твърди, че има нервен срив, преживява епизод на клинична депресия или мания.

Симптомите са толкова изразени, че човекът не е в състояние на функционира нормално и дори може да бъде приет в болница. Тъй като симптомите понякога могат да се появят внезапно, привидното впечатление е, че човекът рухва. Тежката депресия или мания могат да бъдат придружени от халюцинации и налудности.

За щастие при подходящи диагноза и лечение много хора, претърпели нервен срив, са в състояние да се възстановят и да възвърнат предишното качество на живота си.

Лека до тежка депресия

Клиничната депресия е във границите на лека и тежка депресия. Леката депресия се проявява със симптоми, които не са интензивни и съвсем малко нарушават ежедневието и отношенията ти.

Умерената депресия включва по- интензивни симптоми и разстройства в по-голяма степен работата, училищните занимания, семейството и отношенията ти. Тежката депресия предполага наличие на голям брой депресивни симптоми и значително нарушаване на ежедневните дейности. В крайните случаи страдащите от тежка депресия не са в състояние да работят и да се грижат за себе си.

Суицидна депресия

Суицидната депресия е свързана с толкова тежки симптоми, че индивидът обмисля или прави опити за самоубийство.

Остра или хронична депресия

Депресията може да бъде категоризирана и според времетраенето на симптомите й. Ако симптомите продължават за кратък, ясно очертан период, депресията се нарича остра. Ако симптомите продължават повече от шест месеца, депресията се счита за хронична.

Единичен епизод или рецидивираща депресия

Депресията се характеризира и с хода на заболяването във времето. Единичен епизод на депресия означава липсата на предшестващ епизод. Както предполага наименованието й, рецидивиращата депресия предполага повече от един депресивен епизод.

Както единичния депресивен епизод, така и рецидивиращата депресия, могат да бъдат предизвикани от определено събитие.

Меланхолна депресия

Меланхолия е термин за вид клинична депресия с определени характеристики. Те включват невъзможност за изпитване на удоволствие от ежедневни занимания- дори и ако се случи нещо хубаво, загуба на апетит, събуждане рано сутрин, забавени движения и необосновано чувство на вина.

Кататонна депресия

Кататонията е рядко състояние, което може да се появи в хода на депресивното заболяване. При тежка депресия или меланхолия някои хора преживяват моменти, в които застиват на място или се движат много, заемат необичайни пози и говорят много малко. Другите черти на кататонията включват втренчване на погледа, гримасничене и безсмислено повтаряне на думи и изрази.

Атипична депресия

Страдащите от атипична депресия са запазили до някъде способността си да се радват, макар и повърхностно. Тези болни са много чувствителни, ако бъдат отхвърлени, хранят се и спят повече от обикновено и непрекъснато се чувстват уморени. Първият пристъп на атипична депресия обикновено възниква в юношеска или младешка възраст, а заболяването може да се хронифицира.

Психотична депресия

Психотичната депресия е по- рядка форма на заболяването. Пациентите с психотична депресия могат да виждат или да чуват несъществуващи неща или да имат погрешни убеждения, които са много устойчиви, въпреки доказателства за противното.  Може да имаш повишена тревожност и ирационален страх, нерядко със следи на мисли за преследване и/или придружено от вяра в конспирация. Това е болестно състояние, при което човек има усещането, че някой непрекъснато го следи и преследва.

депресия след ражданеДепресия след раждане

Много жени изпитват временни чувства на тъга след раждане на дете. Тези чувства постепенно отзвучават и обикновено не изискат лечение. При някои жени обаче, след раждане се разгръща истинска клинична депресия. В сравнение с преходните чувства на тъга, симптомите са по- тежки и трайни. Прекаран депресивен епизод след раждане увеличава риска от поява на рецидиви на заболяването след други раждания или по друго време.

сезонно афективно разстройствоСезонно афективно разстройство

Сезонно афективно разстройство / САР / е термин, използван за депресивни периоди, свързани със смяна на сезоните. Никои не знае каква е причината за това разстройство. Учените най- напред смятаха, че намаленото слънцегреене повишава нивата на мелатонин в мозъка.

Мелатонинът е хормон на настроението, който нормално се отделя през нощта. Проучванията за ролята мелатонина обаче не доведоха до определени изводи. Някои изследователи са убедени, че липсата на слънчева светлина променя цикъла сън/ бодърстване. Възможно е хипотезата да е вярна, тъй като сезонното афективно разстройство  се среща най- често в места, където деня е по кратък.

Страдащите от този вид депресия обикновено забелязват промени в настроението си в края на есента и се подобряват през пролетта, но при някои се наблюдава лятна депресия, която обикновено започва в края на пролетта или началото на лятото. САР се наблюдава четири пъти по- често при жените. Средната възраст при началото на заболяването е 23 години, а рискът намалява с възрастта.

Възможно е да се разболееш от САП, ако си боледувал от депресия и свързаните с това заболяване симптоми през поне две последователни зими, последвани от периоди без депресия през пролетта и лятото.

Лекарите използват и други термини за установяване и поставяне на диагноза, основани на произхода и връзката на депресията с други заболявания. Според връзката и произхода депресията може да бъде вторична и коморбидна. Вторичната не е първичният здравословен проблем, а по- скоро симптом на друго телесно заболяване. Може да се дължи на проблем със щитовидната жлеза или надбъбречните жлези. Може също така да бъде свързана с трайните ефекти на сърдечно заболяване, диабет.

Коморбидна е депресията, когато придружава друго психично заболяване. Например депресията и тревожността често се наблюдават заедно. Когато се комбинират, те могат да причинят по- тежки признаци и симптоми, отколкото поотделно, а лечението на двете заболявания може да бъде голямо предизвикателство.

Понякога определянето на типа депресия при даден човек е доста лесно. Признаците и симптомите, както и обстоятелствата от живота на конкретния индивид насочват към вида на депресивното заболяване.

В други случай, когато няколко симптома се припокриват или пък индивидуалните житейски обстоятелства са по- сложни, определянето на типа депресия може да бъде трудно.

За да лекуваш ефективно болестта си е важно лекарят да знае от какъв вид депресия страдаш. Някои лекарства и терапевтични методи повлияват по- добре дадени типове депресия. Освен това, ако депресията ти е придружена от друго психично заболяване, твоят лекар трябва да вземе мерки за лечението и на двете състояния.

Лечението само на депресията може да не излекува другото разстройство, но ако то остане неизлекувано се увеличава риска от депресия.

Ако тази статия ти е харесала, моля подкрепи ни във Facebook.

LEAVE A REPLY

Please enter your comment!
Please enter your name here