Деца със СОП

Често задаван въпрос от учителите е: Какво е дислексия?  Какво е диспраксия? Имат ли връзка и по какво се различават?

Маркерите,  по които основно се определят дислексията и диспраксията са:

Дислексията е свързана със способността да се декодира писмен текст и се проявява с:

  • недобре развити умения за четене и писане
  • проблеми с оперирането с графични знаци
  • проблеми с изграждане на метапознанието и др.

За да се установи дислексия е необходимо детето да навлезе в периода на ограмотяване.

Диспраксията е нарушение, което засяга извършването на волеви движения и се проявява с:

  • с двигателно координационни трудности;
  • с трудности в грубата и фина моторика;
  • с дефицит в моторното планиране и др.

Затрудненията до които води това нарушение са свързани с умението да се планира и довежда докрай започнатото, да се подреждат приоритети.

Доказано е, че хората имащи обучителни затруднения често имат нарушения в  моториката.

И при двете състояния- дислексия/диспраксия се изключва интелектуален дефицит.

Двете състояния (дислексия, диспраксия) имат повече прилики,  отколкото разлики. Трудно се разграничават едно от друго. Много често двете състояния се представят в специфични обучителни затруднения при учениците.

Често дислексията е съпътствана от диспраксия.

Двете състояния почти не се срещат в чисто състояние.

Таблицата показва относителното деление на дислексия/диспраксия.

  • Класическа дислексия
  • Класическа  диспраксия
  • трудности в обработката на символичните знаци;
  •  затруднение да се научат да четат и пишат;
  • затруднения с  усещането на фонемата  или първоначалната разграничение на звуците;
  •  затруднения в придобиването на езика, намиране на дума или семантично (свързани със значението) трудности;

Когнитивни слабости:

  1. лоша дългосрочна вербална памет;
  2. лошa работна памет;
  3. бедни причинно-следствени  умения и причинно-следствената  памет;
  4. трудности със слуховото и/или визуално възприятие и памет;
  5. слабо разпознаване на ляво / дясно
  6. намалена способност на лявото полукълбо;
  • двигателно-координационни трудности;
  • трудности с обща и фина моторика;
  • показват значителни проблеми с възприятието;
  • бъркане на ляво/дясно;
  • лоши способности за осезателно (тактилно) възприятие;
  • лоша координация  око-ръка;
  •  слаба работна памет;
  •  бедни причинно-следствени умения;
  • лоша краткосрочна визуална или звукова памет;
  • лоша вербална памет и лоша памет за вербални инструкции;
  • усетна агнозия (загуба на „усещането на пръстите“ или интуитивно познание на пръстите на ръцете;
  • тенденция към слабост в дясното полукълбо или „незрялост“ и с относителна сила на лявото полукълбо

По–долу накратко са представени общи за двете състояния (дислексия, диспраксия) дефицити, които се проявяват при изучаването на математиката.
Учащите с дислексия и с диспраксия  често имат проблеми с овладяване на математическите умения. Затрудненията са от гледна точка на това, как те обработват определен брой задачи ( напр. в математика).

Слабата работната памет оказва влияние върху обучението по математика като на първо място са линейните или стъпка по стъпка процеси, които включват запомнянето на няколко части на информация в работната памет по едно и също време. Децата със затруднения в ученето често губят следата на това, което правят, забравят каква е била първоначалната задача или забравят инструкциите на учителя. „Бихте ли ми казали: Каква беше сумата още веднъж?“ е класически въпрос на човек с  „дислексия“ или „диспраксия“.

Слаба дългосрочна памет: изразява се в затруднения да автоматизират математичеси факти и математически процедури (т.е. факти свързани с изваждане или умножение, или начина, по който да се сумират числата).

Причинно-следствени проблеми: обхващат редица комплексно взаимосвързани области:

1. Бройна и числова система:

Има много умения, които детето трябва да овладее преди да навлезе в периода на ограмотяването и изучаването на бройна и числова система. Преди да минат през стадии на обучение как да се брои, децата трябва да намерят смисъл в броенето и групирането на числата и трябва да се научат да използват сложни последователности от определен брой думи.

Способността да брои включва отбелязващи думи към последователности от обекти. Спомняйки си последователности от думи и виждайки модели в рамките на тези последователности е ключов аспект при ученето да се разберат сложните структури на бройната система.

Много деца с дислексия и диспраксия се научават да броят по-късно от връстниците си и не успяват да разберат структурите на бройната система.

В резултат на това те имат трудност при декодиране на големи числа и имат проблеми при изчисляването на задачи наум и писмено с големи числа.

2. Последователност от инструкции:

Много  деца с дислексия и диспраксия имат затруднение при запомнянето на последователност от вербални инструкции. Всички изчисления с по-големи числа включват извършването на последователност от стъпки.

Стандартните методи за изчисление се преподават „процедурно“ или като поредица от вербални инструкции (Първо, можете да направите това, после правите това, когато направите това, следващото, тогава …)

Вследствие на това стандартните методи са особено трудни за изучаване за децата с дислексия и диспраксия. Често родители и учители прибягват към преподаването на методи за пресмятане наум с учене наизуст, с повтаряне на глас.

Хубаво е децата да се учат да пресмятат наум по нови методи, които са относително лесни за разбиране и не изискват да се преподават  „по рецепта“ .

3. Бъркане на посоките:

Понякога децата бъркат написаните цифри (например „2“ и „6“), трудностите с посоките обикновено оказват значително влияние, когато трябва да се четат или декодират двуцифрени числа, и да бъдат написани или кодирани.

Бройната система е структурно различна във втората десетица, между 10 и 20,  и това затруднява децата да определят коя цифра в двуцифреното число да се каже или напише първа. Тези трудности се проявяват, ако децата бъркат посоката или „позицията”( 16/61, 12/21 и др.).

За тях е трудно да разберат начина на пресмятане, (когато числата са написани в колона), защото при четене на числата ние ги четем отляво надясно, но при пресмятане, пресмятаме като започваме отдясно наляво.

При процедури за изваждане със заемане, децата трябва да се движат наляво и надясно и се озовават в изключително трудни ситуации. При умножение „пресечените“ изисквания за посока и изисквания „умножение на кръст и стъпка надолу” затрудняват много учениците с дислексия и диспраксия.

4. Скорост на работа при словесна и писмена работа:

Децата с дислексия/диспраксия са склонни да обработват по-бавно постъпващата информация.

Ако от тях се изисква да дават бързи отговори на въпроси, свързани с математически факти, или да извършват бързо изчисления наум, се получава ефект на намаляване на способността да мисли.

Затрудненията с работната памет, дефицитът на вниманието и тревожността водят до забавяне в преработката и извличането на информация, което означава, че тези ученици ще завършват писмена работа по-бавно и ще извършват по-малко работа, отколкото техните връстници.

5. Слаба способност за обобщаване. Децата с дислексия/диспраксия показават:

Слаба страна: слаба способност за припомняне на факти

Силна страна: бързо схващат принципите на логико-математическите стратегии за изчисление, в състояние са да измислят начини за изчисления на трудните за тях пресмятания.

Често пъти в начален етап на обучение децата с дислексия/диспраксия могат да бъдат особено праволинейни в мисленето, защото виждат цифрите и изчисленията в елементарен вид базиран на едноцифрени числа.

Слабото разбиране на числата и връзките между тях (което е в основата на слабата способност за обобщаване) е причина да не правят пренос на познати, стандартни начини за пресмятане при решаването на непознати или предизвикателни задачи.

Често имат трудности при разбирането коя операция участва в смесена текстова задача.

При задачи наум, децата с дислексия и диспраксия често не успяват да изберат подходяща стратегия за „пресмятане“ наум. В тези случаи, някои деца с дислексия и диспраксия могат да бъдат толкова объркани, че да не могат да преценят от къде да започнат.

Разграничаване на силните и слабите страни:

Дислексичната личност е интересна при обучение по математика.

Често децата с дислексия трудно си припомнят факти, но много от тях са добри в „мисленето“. Някои деца с дислексия решават някои математически задачи неимоверно бързо и без да изглежда така, че  правят много изчисления. Докато трудностите за извличане на факти могат да забавят  пресмятането, някои деца с дислексия бързо схващат принципите на логико-математическите стратегии за изчисление.

С подходящата подкрепа, те са в състояние да измислят нови начини за изчисление на трудните за тях пресмятания.

Обикновено децата с дислексия, които са добри „мислители“ не са в състояние да обяснят методите, които те използват, за да направят изчислението или решат текстовите задачи. Тъй като те работят интуитивно, често не са в състояние да запишат/обяснат своите методи на пресмятане. Техните отговори често са неточни, защото тяхното знание за точните факти е ограничено.

Какво е важно да знае учителят/родителят  при учене на математика?

  • От изключително значение е при въвеждане на детето в областта на математиката е да се обърне особено внимание за боравене и разпознаване на количествата и съответно към свързването на количествата с цифрите. За тази цел е необходимо на учениците с дислексия/диспраксия да се осигурява достъп до боравене с конкретни материали, с цел да разберат всички концептуални и изчислителни аспекти на математиката;
  • Да се убедите, че учениците с дислексия/диспраксия разбират езиковите и символни аспекти на математиката;
  • Да се преподава по структуриран начин ( т.е. да са на място в рамките на всяка тема, методите на преподаване да са съвместими  с разбирането).

Инструменти, които дават възможност да се намери смисъл в числата и учениците да мислят математически включва:

  • Конкретни предмети и материал;
  • Абстрактни пространствено-числови модели.

Младо момиче създаде специален шрифт за хората с дислексия

Той е напълно безплатен и може да се инсталира на компютър или таблет

За да улесни ежедневието на страдащите от дислексия, младата Кристина Костова създава специален шрифт. Благодарение на него четенето и писането върви по-леко.

„Чисто графично съм заложила на това да има лека деформация на буквите, която е съобразена с това окото на читателя да бъде подведен по по-правилен начин“, обясни Кристина.

Самата Кристина също страда от дислексия. Като малка размествала буквите в думите, но това й изглеждало напълно нормално.

„Често казвах на майка ми, че не виждам какъв е проблемът, който тя е намерила в моята диктовка, защото всички букви са си там. Просто не са в правилния ред“, разказа тя.

Още по темата
78% от родителите смятат че училището трябва да възпитава и изгражда личности
Плевнелиев даде лично старта на Чети с мен 2015 в София
Растителното олио съдържа токсични химикали

Дислексията не е заболяване, а различен начин, по който мозъкът обработва информацията. Симптомите и проявленията й могат да бъдат различни.

„Най-трудното е, че буквите, както повечето казват „танцуват“. Трудно се проследява един ред, доста често се объркват. В техния ред в една дума се заменят, се разменят“, обясни младото момиче.

В момента Кристина предоставя Adys за свободно и безплатно ползване. Шрифтът може да се инсталира на компютър или таблет. Изпраща го по пощата на всеки, който прояви интерес.

„С мен се свързаха много учители, независимо от каква степен – на начално или средно образование, които казват: „Аз забелязвам, че някои от моите ученици имат такива проблеми и бих искала да им помогна“, разказва Кристина.

Бъдещите й планове са да създаде сайт, откъдето шрифтът може да бъде изтеглен. Надява се по този начин направеното от нея да достигне до повече хора.

Дислексия – какви са симптомите и какво включва лечението?

Дислексията е вид затруднение при учене, при която се наблюдават трудности при определяне на посоките в пространството и понякога се описва като неврологично разстройство. Тя се проявява под формата на трудности при четене, писане, проблеми с правописа и понякога с математиката. В някои случаи са засегнати равновесието, движението и чувството за ритъм.

Нивото на интелигентност при хората с дислексия често е над средното до изключително високо, те са надарени с творчески умения и гениални способности. Известни примери за хора с дислексия са Леонардо да Винчи, Алберт Айнщайн, Уолт Дисни и олимпийският шампион по скокове във вода и многократен носител на златни медали Грег Луганис.

Причини и симптоми

Макар че не е открита точната причина, проучванията са установили различия в начина на обработка на звуковата и визуалната информация при дислексиците и останалите хора. При човек с дислексия тези различия създават онова, което един учен нарича „психологически подпис“ – уникална мозъчна схема, може би резултат от ясно изразена дейност по свързаните с допамина нервни проводящи пътища. Допаминът е невротрансмитер, химическо вещество, действащо в мозъка, което улеснява определен тип съобщения. Според един автор, когато нивата на допамин са високи, дислексикът усеща времето като течащо много бавно извън самия него и много бързо вътре в него; сякаш времето е застинало.

Същият автор отбелязва, че когато дислексикът преживява моменти на дезориентация, когато думите или звуците не създават за него визуална картина и когато съзнанието му продължава да се опитва да преодолее объркването визуално, нивата на допамин се изместват и променят. По всичко личи, че това съответства на някои от симптомите на дислексията, като неточно възприемане на времето и фантазиране.

Симптомите могат да включват:

– Влошена способност за свързване на символите със звуци и обратно

– Често объркване на думи при четене и неспособност да се запомни значението им

– Объркване при устни указания, когато липсват образни ориентири

– Объркано чувство за пространствена ориентация, особено чрез обръщане на букви и цифри, честа загуба на мястото, достигнато при четене или прескачане на редове

– Усещане, че думите, буквите и цифрите се движат наоколо, изчезват или стават по-големи или по-малки

– Пропускане на пунктуационните знаци или други елементи на езика

– Бавно, затруднено четене, трудно разбираем и тих говор в някои случаи, често погрешно произнасяне на думи

– Объркване на ляво и дясно

– Трудно научаване на математическите понятия, прекомерно фантазиране и трудности с възприятието на времето

– Трудности при подреждането на предмети в последователност

– Трудности при подреждането на пъзели, трудно следване на права линия при вървене или трудности при изпълнение на задачи, изискващи прецизни двигателни умения

Други по-положителни характеристики, често срещани при дислексиците, включват:

– Първична способност на мозъка да променя и създава усещания

– Отлично усещане за околната им среда, интелигентни, с любознателност над средната

– Интуитивни, проницателни, с изключителна способност за картинно мислене

– Многомерно възприемане (от различни гледни точки почти едновременно)

– Живо въображение

– Преживяват мисълта като действителност (бъркат това, което виждат, с онова, което мислят, че виждат), поради което са изключително творчески натури

Лечение

В своята книга „Дислексията е дарба“ Роналд Д. Дейвис описва алтернативно и допълнително лечение, което се съобразява с модела „динамична гледна точка“. Според този модел причината буквите сякаш да променят формата си и да плават, редовете с текст сякаш да се движат и думите сякаш да са различни от онези, които са в действителност, е, че дислексикът вижда света през „окото на съзнанието“ си вместо през физиологичното си око. С други думи, страдащите от дислексия повече от всички други виждат онова, което „си мислят“, че виждат, а не онова, което виждат очите им. И за да усложнят нещата още повече, те правят това толкова бързо, че лесно се объркват, когато многобройните аспекти не оформят цялостен и единен образ.

Целта на лечението, предложено от Дейвис, самият той страдащ от дислексия, е да се приучи „окото на съзнанието“ да се връща към заучена, фиксирана гледна точка, когато дислексикът разбере, че вижда със съзнанието си, а не с очите си. Това се постига с поредица от оценяващи тестове, последвани от упражнения поединично, които преобучават пътищата за възприемане, използвани от съзнанието.

Като се използват дарбите на дислексика – неговото въображение и любознателност, – тези упражнения включват творчески физически занимания, в това число използване на глина за моделиране, топка на Куш и обучение за движение. През 1982 г. Дейвис основава Център за корекция на дислексията към съвета за изследване на четенето, а през 1995 г. – Международна асоциация за дислексия на Дейвис, която обучава педагози и терапевти.

При друго алтернативно лечение се цели усъвършенстване на неразвитите умения за учене, необходими за четенето и математиката. Тази система, наречена „Аудиоблокс“, може да се използва поединично (особено за деца) или в групи и включва серия упражнения за съзнанието, които са насочени към ученето, фокусирайки се върху „недостатъците“ на дислексията. Лечението включва закупуване на комплект по интернет, който съдържа книга, озаглавена „Правото да четеш“, допълнително ръководство, компютърна програма на компакт-диск, необходима за обучението при „Аудиоблокс“, и учебни материали. Книгата е разделена на две части – първата обяснява теорията, а втората – самата програма с упражнения. Допълнителното ръководство съдържа специализирани програми, насочени към „недостатъците“, в това число писане, правопис, математика, предучилищна подготовка и учене при по-големи ученици и възрастни хора.

Учебните материали включват 96 цветни блокчета, представляващи всеки от шестте цвята на всяка от шестте страни на блокчето; преграда, която закрива предметите, оцветени карти с предварително отпечатани схеми, карти с букви, книга за четене, написана с 800-те най-често употребявани думи в английски език, и карти с думи и демонстрационно видео.

Специалните препоръки по отношение на образованието включват помагане на детето да бъде организирано и съсредоточено върху съответните задачи, като се поддържат бюрата и работните им места подредени, без ненужни или отвличащи вниманието материали; задаване на по-чести и по-кратки задачи за изпълнение с цел повишаване на увереността; поддържане на постоянна обратна връзка и „незабавни поощрения“, както и кратки обсъждания или уговорки за работа.

Алопатично лечение

Алопатичното медицинско лечение на дислексията включва използване на лекарства против дезориентация, насочени към симптомите, свързани с равновесието и координацията в резултат на промените във визуалното възприятие; стимулиращи лекарства, като Ritalin, насочени към симптомите, свързани с понижената самооценка, безпокойството и лесното разсейване, и ноотропни лекарства, за които се смята, че подобряват познавателната функция. Стимулиращите лекарства могат да бъдат по-ефикасни при разстройствата, свързани с ученето. За лекарството Piracetam (Ноотропил или Пирамем са подобни) се смята, че е възможно да лекува дислексия. Потенциалните странични ефекти от употребата на стимулантите, за които се съобщава, включват нервност и безсъние, те са противопоказни при епилепсия, някои алергии, проблеми с кръвно-то налягане или при използване на инхибитори на моноаминоксидаза. Съобщава се, че при децата продължителната употреба на стимуланти влияе отрицателно върху растежа и може да потисне нервната им система или да доведе до загуба на съзнание. Като намаляват естествените нива на стимуланти в мозъка, те могат да доведат и до зависимост. Твърди се, че стимулантите и ноотропните лекарства подсилват ефектите на алкохола и амфетамините. Другите възможни взаимодействия включват използването на антиконвулсанти (лекарства против епилепсия), трициклични антидепресанти, антикоагуланти и атропиноподобни лекарства, които блокират невротрансмитера ацетилхолин.

Основни умения за писане и дислексия

Една немалка част от децата със СОП имат увреждане наречено дислексия. Писането също има отношение към езика, както и устната реч. То се поражда от различни мотиви и като цяло е в по- голяма степен осъзната и разгърната дейност.

За да се научи да чете и пише, детето трябва да осмисли и писмената форма на речта като знакова система, която позволява предаването на информация чрез графични елементи. Писането трябва да бъде съотнесено към устната реч. To е и своеобразна форма на комуникация с графично представени езикови средства, при което говорните звукове се заменят с буквени символи. Основа на писането са езикът и устната реч като универсално средство за общуване. Процесът на писане е още начин за пораждане и изразяване на собствени мисли, което е един от основните фактори за развитие на човешката цивилизация.

  • Формирането на умения за писане / печатно и ръкописно / представлява продължителен и последователен процес.
  • В зависимост от степента на овладяване неговата психологическа структура се изменя, като се извършва преход от съзнателно към автоматизирано равнище на изпълнение.
  • Писането се осъществява чрез различни по вид писмени дейности: писане под диктовка, преписване и спонтанно писане.

Сензорното равнище е свързано със способността от зрително и слухово възприятие и свързаните с него вербална и зрителна памет. Зрителното възприятие подсигурява финото разграничение на графично сходните букви и е свързана със зрителната памет по отношение на запомнянето на оптични символи и усвояването на правилната позиция на буквите. Oт своя страна слуховото възприятие подсигурява разграничението на акустично сходните звукове на на- малката звукова частица и нейното буквено съотнасяне, като те от своя страна са свързани и с параметрите на звукова памет.

Моторната организация се отнася до възпроизвеждането на знаковия код с помощта на фини сложни движения, които се отнасят и до способността за превключване в дигиталната схема на думите. По време на този процес се извършва зрителен и двигателен контрол. От друга страна, в процеса на спонтанно писане моторното равнище се надстроява над фонологичната, лексикалната, графичната страна, както и семантичната.

Говорното равнище се отнася до т.е. вътрешна артикулация при писане. Писмената продукция винаги се извършва с подкрепа от другата форма на езикова реализация- усната реч. Съвсем естествено, когато артикулацията е нарушена, това рефлектира върху писането под диктовка и спонтанното самостоятелно писане, като грешките в писането са идентични на грешките в артикулацията.

Лингвистичното равнище е свързано с развитието на езиковата система, което е генезисно за процесите четене и писане. Писането се усвооява само при положение, че езикът е овладян. Този процес се съобразява с всички езикови закономерности, които се отнасят до структурата на езика особено що се отнася до самостоятелното писане. За да се реализира писменото изказване, е необходимо изграждане на смислова програма, в която се конструира от мисли и съждения. Тази програма трябва да бъде съотнесена към граматичните правила на езика. В процеса на спонтанно писане е необходима способност за съхранение на реда на изложените фрази и изречения, като се осъществява контрол върху написаното и това, което предстои да се напише. От своя страна всяко изречение, което предстои да бъде написано, се разделя на съставни думи, които в процеса на графично представяне се обозначават с определена граница.

Ортографичните грешки са свързани с фината дискриминация на оптично сходните графични символи, които се дължат предимно на дифицит в зрителната преработка и памет.

При децата със СОП, които имат дислекция има затруднения с лексиката, предимно с четене и писане.

Проявяват се изключително многостранно и все още няма точна дефиниция. Около 20 % от хората имат подобни проблеми. В повечето случаи се асоциира с проблеми при писане, четене и математика, свързани с факта, че хората с дислексия виждат буквите разбъркано и обърнати на обратно, или с факта, че усвояват учебния материал бавно или със затруднение. Важно е да запомните, че при тези деца със СОП проблемите, които имат при четене, писане или математика, не означава, че те се глупави или умствено увредени.

Най-важното, което трябва да се разбере е факта, че при системна работа при децата със СОП, които имат увреждането дислекция могат да преудолеят голяма част от своите трудности.

Деца със СОП- артерапия и музикотерапия

Независимо от това, че изкуство терапията използва всички видове изкуство терминът артерапия се е запазил за прилагането с лечебна цел на изобразителните изкуства. Най- голямо значение имат рисуването и пластиката.

Благодарение на артерапията се онагледяват емоционалните феномени и за проникване във вътрешния свят на децата със СОП. В арттерапията се използват различни рисувателни техники- акварелна, живописна и т.н. Много често на децата се поставя тема- „ Моето семейство „ Конфликт”, „ Моите страхове „, „ Моята тъга „ и т.н. Психолога в психологичен кабинет най- често прилага следният метод, който има и обучителна цел и развива творческия подход. Поставя задача да нарисуват това, което най- напред им идва в съзнанието. Това може да бъде точки, чертички, геометрични фигури и т.н. Чрез отворени въпроси и психоаналитични методи се достига до подсъзнателния вътрешен конфликт или друг проблем. След обсъждането участниците довършват рисунката и тя придобива цялостност / например на кръгчето може да се сложи чертичка и да стане тиган /. Обсъждането на рисунките в групата или при индивидуална работа насища груповия разговор със съответно на проблемите на децата със СОП съдържание, улеснява отреагирането на афективните напрежения , подпомага мълчаливите и себенеуверените да излязат от своята анонимност, когато става въпрос за групова работа

Днес музикотерапията е утвърден метод в комплексната терапия на деца СОП. Музиката е вид изкуство, свързано със социалното съществуване на човека. От най- ранно детство човек разполага с определени средства за изразяване на своите чувства- мимичен израз, жестове, възклицания и думи: пеенето и музиката разширяват и усъвършенстват тези средства. Музиката е най- емоционалното от всички изкуства. Музикалният език е своебразно естетично отражение на действителността с подчертано експресивен и динамичен характер, което обогатява нашето усещане за света и особено за самите нас, представлявайки непосредствен израз на субективния свят на човешките чувства.

В последно време се подчертава комуникационният аспект на музиката. За тази цел психологът в психологичен кабинет прилага следният метод за екстра и интрапсихична интегрираност / между самата социална група и вътрешна- в самия човек, която има отношение към адаптацията /: на всеки участник се дават картончета, на които са изобразени човешки лица изразяващи определена емоция. Тази емоция трябва да се свърже с основните настроения и видове музика: весела- тъжна, бодра- уморена, доволна- сърдита, спокойна- развълнувана, смел- страхлив, бавна – бърза, празнична- делнична, топла –студена, задушевна- отчуждена, ясна- мрачна, красива- грозна. Участниците показват това картонче, което отразява съответната емоция. Акцентира се върху положението на очите, веждите, устата. Този метод е особено подходящ при децата със СОП. Целта е по- добра адаптация и социална интегрираност.

Върху основните качества на музикалното преживяване се изграждат терапевтичните цели на музикотерапията, най- общо формулирани в четрири цикъла:

  • Активиране на емоционалните процеси и стимулиране и вътрешно преработване и преудоляване на патогенните конфликти.
  • Активиране и отключване на социалните взаимодействия на невербално равнище, които подпомагат преудоляването на комуникационни поведенченски разтройства с патогенна стойност.
  • Овладяване на психофизично напрежение
  • Педагогически цели, без да престават да бъдат терапевтични.

За тази цел се прилага друг подход: всеки от участниците споделя проблем или весело, позитивно преживяване, след което психологът изслушва подходяща музика. Емоциите, които носи музика се коментират и как предизвиканите емоции могат да помогнат за решаването на проблема. Последната част е рисуване на рисунка / не е задължителна /.