Психология на детето [възрастта между 1 и 3 години]

Психология на детето от една до три години

Тази статия е насочена към психология на детето и неговото развитие,приятно четене.

Игра с други деца

 

 

деца играят

През първата година от живота на децата първите непосредствен взаимодействия са на 18 и 12 месечна възраст. На тази възраст

децата се стремят да играят едно до друго.

Самостоятелната игра в ранна възраст има  като свой компоненти игра на всяко от децата със своите играчки. Началото на съвместната игра представлява игра на децата едно с друго, а не едно до друго.  През третата година децата започват все по-често да играят с други деца..

Развитие на речта

 

 

Развитието на мисленето предстаразвитие на дететовлява изграждане на нови понятия. За изграждането на нови понятия съдим по развитието на речта и появата на нови думи в нея.

Речта се появява през първата година от живота, като към края на ранната възраст тя придобива всички типични качества на човешката реч.

В началото на втората година детето разбира около 50 думи и използва ( изговаря ) около 20 от тях.

Етапи в овладяването на речта

 

 

развитие на речтаПърви отделни думи ( 12-18 месечна възраст ). През този период броят на изговорените думи бавно се увеличава и достига около 50, а броя на разбраните думи е значително по- голям.

На 18 – месечна възраст е характерен преходен момент в изграждането на речта, а следователно и на мисленето. Мисленето е процес на  изграждане на понятия. С помощта на понятията ние можем да мислим..

Понятието е една от основните форми на мислене, в която обобщено са представени съществените признаци на предмети  т.е. техните характеристики цвят, форма и.т. н.

Това е именно смисълът на детството- продължителен период на изграждане на понятия..Бързо мисли и бързо действа не този, на който мисловните процеси текат бързо /  или този който има бързи крака и бързи ръце/,  а този който има изградени понятия за решаване на съответните задачи.

След 18 месечна възраст броя на изговорените  думи  рязко и бързо нараства. Смята се, че на тази възраст  детето се радва като казва цяло изречение. Придружава го с жестове и интонация, изразяващи  емоционално състояние.

Телеграфна реч

 

 

След 18 месечна възраст децата започват образуват първите изречения. Структурата на човешката реч се появява на 18 месечна възраст, като първите изречение са съставени от две думи без съюзи, предлози и други допълнителни компоненти на речта на възрастния човек.

В края на втората година се появяват предлозите и окончанията, падежите, спомагателните глаголи. Детската реч е свръхправилна т.е. децата избягват да използват речеви форми представляващ изключение от правилата.

Към края на втората година детето разбира няколкостотин думи и редовно ги използва  в речта си.

Сложни изречения

 

 

сложни изреченияПрез втората година от живота се появяват сложните изречения,съставени от две или повече прости изречения. Новите думи и техните значения децата усвояват чрез ритуала на назоваването.

Показват предмети, назовават ги. Поправяйте  детето при изговаряне на наименованието. По този начин развивате интелекта му.

Достатъчно е 2 -3 назовавания  на новата дума и децата започват да я използват.

От началото на втората до края на третата година интензивно се усвояват граматичните правила и процеса на възприемане на човешката реч. Децата учат граматически правила, слушайки. Речта на възрастните изглежда изважда правилата от нея .

Качествато на  речта  пряко зависи от качеството и количеството на речта, която децата имат възможност да възприемат от околните възрастни хора. Ако възрастните често разговарят с децата, тяхната реч се развива много по-добре отколкото, ако с децата се разговаря малко.

За съвсем кратко време от две години детската реч вече се развива от най-примитивните изказвания до  осъзнато изразяване на мислите.  Свободната реч бързо се развива, състояща се от сложни, граматично правилни изречения.

Към края на третата година детето вече е в състояние да познава околния свят, върху основата на словесно описание. Започват да се изграждат понятия от вече изградени понятия. С интерес слушат приказки, стихотворения, разказват първата си приказка.

Четенето и разказването на приказки е особено важно, тъй като чрез образите на героите  и ситуациите, в които се намират те сочат на детето кое най-вероятно може да стане в реалния свят.

У детето се формират  определени очаквания за житейските случки. Постъпките на героите служат за пример и сочат на детето как да реши  определени проблеми. Пример за това може да бъде приказката за Спящата красавица. Слушайки за тази приказка у малкото момиче се създава очаквания и желание да срещне своя принц.

Съзнателно или не порасналото вече дете формира у психиката си представа за това какви трябва да бъдат отношенията между мъжа и жената. Така малкото момиче слушало в детството си тази приказка търси своя принц,  а всяко момче търси своята принцеса. Така че, ако искате децата ви да бъдат умни четете им приказки. Ако искате да станат по-умни четете им повече приказки.

Към края на втората година децата знаят към 200 думи, а към края на трета година 1000 1500 думи и фактически изцяло са усвоили правилата за изразяване на родния език.

Усвояването на речта има три психични компонента:

1/  изграждане на цялостен обобщен психичен образ на последователността от звукове,  които образуват думата

2/  изграждане на цялостен обобщен психичен образ на последователност от физически действия за произнасяне на звуковете, от които е образувана думата.

3/  изграждане на обща и психична образност на думата -включват се двата по-горни компонента. Тук е важно също да се каже, че на деца, на които се говори на повече от един език усвояват езиците по-бавно и проговарят по-късно.

 Поява на съзнанието

 

 

Съзнание означава знание за себе си и околния свят. Именно съзнанието отличава хората от животните. Думата за съзнание в човешката реч е думата “аз”.

Съзнанието се появява към края на третата година. Това е причината поради, която първите спомени на човека са от тази възраст. Първите спомени са откъслечни и разположени в неголям интервал от време.

Наличието на спомен, тоест понятие за случка / събитие / настъпили отдавна означава, че към момента на настъпването на това събитие в психиката има понятие за интервал от време, тоест, че събитията в психиката са били разположени във времето.

Между  една и половина и две годишна възраст се появява следното качество на психиката: в определен момент в процеса на играта децата я прекъсват  и разглеждат направеното от тях, тоест вече са изградили понятие за резултат от собствената дейност, тоест понятие за поведенчески програми състоящи се от голям брой отделни компоненти, извършвани за значителен интервал от време.

В края на втората година от живота детето  може да вкара в играта играчка, която да изобразява самото него.

Появява се местоимението” аз “и детето започва да свързва образа на своята психика с образа на своето конкретно поведение. Например “Аз играя .“, “Аз ще седна” и така нататък. Много деца първоначално свързват изграденото вече поведение със своята психика тоест е за своето съзнание, със своето име, психически образ, за който имат още от първата година от живота преди да са научили думата” аз”.

 През третата година познавателният интерес- емоция се свързва с образа на своята психика. Околните хора се възприемат като поява на потребност от самостоятелност, тоест желание за извършване на свое собствено поведение, различно от поведението и желаното  от другите поведение, тоест осъзнаването на себе си като индивид, който има образ своето поведение, сам го променя и управлява. Това се изразява в периодичната претенция “Аз съм “. Става дума за поведение, което се усвоява в момента.

През третата година детето започва да познава себе си в огледалото. Този факт означава, че в неговата психика има образ за себе си като съществуваш индивид, т.е .има отражение на себе си .

От началото на третата година детето усвоява думите за мъж и жена, тоест понятието за  пол. Децата отбелязват своето сходство съответния родител и други мъже и жени и започват да се стремят да подражават на поведението типично за своя пол.

Към края на първата година в психиката на детето се появява емоция, която е следствие от поведението на друг човек и неговото емоционално състояние.

Главната насоченост на психиката в ранна възраст и овладяването на материалната среда, като най -водеща дейност е предметната. Детето овладява специфични за човека начини за взаимодействие с материалните предмети.

Например, когато на  2 годишно дете се показва  нов предмет отначало внимателно го разглежда, а след това се мъчи да разбере функцията на този предмет, тоест начина по който е прието да се използва от хората. Обикновено питайки: „ Какво е това? “ детето се стреми да разбере освен названието още и в универсалното предназначение на предмета.

Играта започва да придобива нови качества и вече не детето регистрира свойствата на играчките, които се  виждат с очите и чуват ушите, а търси да открие скрити свойства, такива които не се виждат. Детето започва да извършва едно и също действие по различен начин.

След  една година и 5 месечна възраст детето започва само да си създава трудности. Катери се по предмети, които може да заобиколи, нарочно настъпва дребни предмети, минава оттам, от там откъдето  явно не може да се мине по този начин. Детето изследва околния свят. Този тип поведение може да приеме като вид игра.

Началото на втората година се появява способността заместване т.е. използване на предметите в процеса на  играята различна от тяхната пряка функция. Например, чинията може да стане огледало, чашата шапка и така нататък.. От друга страна детето започва да подражава на действията на другите и това става след възприемане на поведението на другите като свое собствено.

Центричност

 

 

центричностС този феномен /  качество на психиката /се означава факта, че детската психика е насочена към един при това най- изпъкващия признак на обектите .Например изпъкващ е признак на всеки човек е неговата глава, очи,  уши, нос, уста.

Егоцентризъм

 

 

Това е специфичен за детската психика центрираност и се заключва в невъзможността на детето да допусне наличието на други гледни точки различни от неговата собствена. Тя не служи за комуникация, а само да отрази някакви чувства и състояние на детето.

Егоцентризмът има три разновидности

1/ познавателен егоцентризъм, който съществува във възприятието и мисленето

2/  морален егоцентризъм /  съществува взаимоотношенията между хората /

3/  комуникативен егоцентризъм / съществува в процесите на предаване на информация на други хора./

 Децентрация

 

 

децентрацияДецентрацията  е  противоположен на егоцентризма. Това е механизмът за преодоляване на егоцентризма с промяна в гледната точка в резултат на конфликт, съпоставяне и  интеграция на собствената позиция с други различни позиции.

Източник на  преодоляване на егоцентризма е общуването с другите хора, в процеса на което децата се сблъскват с противоречиви гледни точки и постепенно преобразуват понятията в собствената познавателна позиция.

Децентрацията  представлява способността на субекта да приеме ролята на друг човек и определя равнището на съпреживяване и следователно ефективността на взаимодействието от друг човек.

Освен това детето смята обектите и явленията от околния свят за направени от хората, за техните собствени нужди. Например вятърът, водата и  планините детето ги възприема като изкуствени предмети създадени от хората.

Магия

 

Магията е качество на психиката. Този феномен означава, че детето е убедено, че думите и жестовете на хората могат да въздействат върху обекти от околната среда.

Съпреживяване

 

съпреживяванеТова е емоция, която се появява като отговор на емоцията на поведението на друг човек. Съпреживяването предполага, че детето е способно да се разбере чувството, което изпитва друг човек, да застане на неговата позиция /  неговата гледна точка /.

Първите признаци на съпреживяване се появяват при втората година от живота. Фактът, че то се появява толкова рано говори за това, че това е основното базово качество на човешката психика. При някои деца равнището на съпреживяване е много по-ниско отколкото при първото от тях. След една година и 5 месечна възраст  детето може  успокоява разстроен човек, да го прегърне и целуне, да му подаде играчка или нещо вкусно т.е. отразява всички състояние на другия човек.

 

На две годишна възраст се появява поведение насочено към въздействие върху поведението на други хора, оказване на влияние върху тях в съотвествие на собствените желания.

Главен психичен механизъм за усвояване на социалната среда /  взаимоотношенията между хората и своето място в тези взаимоотношения/ е подражанието.

 На две годишна възраст детето започва да възпроизвежда действията на възрастния с предметите.

 Началото на втората година се появява подражанието. Децата повтарят нещо, което са чули или видели преди  време.

От началото на третата година подражанието се измества от подражание на определено поведение към подражание на конкретни хора.

Когато две деца играят заедно по- пасивното дете обикновено подражава на по- активното, по-увереното в себе си. Когато то извърши някакво поведение /  например качи се на стола и скочи от него/, то след няколко минути и по- пасивното извършва това поведение.

Отначало децата подражават на движението на хората.  След това започва да подражава на действия, свързани с общуването между хората и детето иска да помага на майката да домакинства, да работи нещо.

Децата подражават на тези поведенчески форми, които овладяват в момента и не подражават на поведение, което вече са овладели, и което не са в състояние да овладеят. Например детето подражава на човек говорещ по телефона на 15 месечна възраст, докато на шест месеца или три години не подражава на такова действие. Когато детето не се справи с някои задачи, например да направи картинка от няколко кубчета, то изпитва удоволствие и се усмихва без да се обръща към майка си, която е наблизо.

Kогато детето удачно възпроизведе някакво поведение то получава положително подкрепление. Обратно, ако не успее – лесно се  огорчава.

Ако действието изисква от детето неизпълними усилия отново силно се огорчава.

 От една година и 5 месечна възраст нататък децата започват да извършват всичките действия, които са наблюдавали при възрастните- слагат куклата да спи, хранят я, водят я на разходка в гората и така нататък. В ранна възраст подражанието е насочено към усвояване на преди всичко на моторни действия, тоест на поведенчески програми.

В ранна възраст се изграждат усилено поведенчески програми /  последователност от действия /.  Например използването на лъжичката минава през много предварителни експерименти. Изисква много усилия и упражнения.

Отначало се усвоява пренасянето, след това загребването, след това понасянето до устата. Още по-сложна е употребата на вилицата, която се усвоява към третата година. Към 3 годишна възраст се изгражда понятие за време в рамките на няколко дена- появяват се думите вчера, днес утре.

 

Емоции

 

Възприемане и изграждане на понятие за социалната среда. Изграждане на понятие за друг човек.  Общуване.

Главният тип заобикаляща човека среда, към която той се приспособява, от която зависи неговото оцеляване не е природната среда,  а социалната среда.  Социалната среда е така да се каже екологичната ниша на човека. Поради тази причина от всички обекти,  които заобикалят детето,  с най -голяма интензивност от самото раждане започва да се изгражда възприемането и изграждането на понятия за обектите от социалната среда, а именно другите хора.

Изграждането на понятие за другите хора става по един точно определен начин: след наблюдаването на други хора,   чрез  взаимодействието с тях,  чрез съпоставянето на поведението на другия човек в различни моменти от времето.

Поради тази причина именно като главна специфика /характерна особеност / на младенческа възраст се смята общуването, и по-специално непосредственото емоционално общуване  със околните възрастни хора. Ето защо един от най-силните стремежи /  емоции /  на детето е да общува с друг човек.

Емоциите не са еднакво интензивни при различните деца. Това означава че в една и съща ситуация различните могат да реагират с една и съща емоция, но тя е с различна интензивност.

Освен това, ако в една или друга ситуация детето реагира с много интензивни емоции обикновено реагира с много  и при това различни емоции във всички останали ситуации. Тоест съществува един определен емоционален фон валиден за всички  реакции на детето.

Изразена по друг начин тази мисъл звучи така: една и съща по интензивност емоция предизвиква различни по интензивност поведенчески реакции при различните деца. Индивидуалното равнище на емоционални и поведенчески реакции на отделните деца означава понятието темперамент.

Можете да съдите за  поява на темперамента  в това, че още от раждането си децата се различават  по такива поведенчески реакции като раздразнителност, продължителност на съня и будното състояние, има ли склонност към активност, капризност, страхливост, сила на реакциите, чувствителност към различни стимули.

Изключителен интерес у детето предизвиква подаването на различни предмети. Когато възрастният му подаде предмет, то се мъчи отново да предизвика това действие-  пуска предмета на земята само и само възрастният да му го подаде.  Самото дете се стреми да подава на възрастния всички възможни предмети,  до които е в състояние да се докопа.

При една годишна възраст децата  вече са си изградили познавателни схеми  за предметите, които ги заобикалят. Познавателната схема за всеки обект има един главен компонент, който се нарича опознавателен признак.

Например познавателната схема за човек опознавателния признак е главата на човека Докато за познавателната схема за куче опознавателния признак са крайниците на кучето. Промените в познавателния признак на познавателната схема предизвикват в детето много по-голям интерес отколкото промените в другите компоненти на изградения образ.

След като сравни обектите и ги анализира / т.е.  определи техните главни компоненти/, след като интерпретира един от главните компоненти като познавателен компонент, след като изгради върху основата на познавателни е признак познавателната схема, нервната система обединява обектите с една и съща познавателна схема  в психична единица, която наричаме категория или понятие.

Изграждането на категории / понятия  / протичат едновременно при съхраняването, анализирането и  изграждането на познавателните схеми. Това  обаче става ясно забележимо идва към края на първата година, когато детето научава и започва да изговаря първите си думи. Как се изграждат категориите? Това става отново чрез общуването с  детето.

Детето се превързва към човека, с който общува. Но има и противоречиви данни свързани с тази теза, например, детето, което се привързва по-скоро и по-силно към човек, когато вижда сравнително рядко /  баба ,дядо, друг човек /, отколкото към човек, когато вижда често и продължително.

Освен това децата, които ходят на детски ясли, не се привързват към възпитателките си повече, отколкото са привързани към майките си, въпреки че с майките прекарват много по-малко време отколкото с възпитателките.

Още един такъв факт:  децата, за които изцяло се грижи техния баща,  не се привързват по-силно към него отколкото децата, чийто бащи са на работа цял ден.

И още един факт: децата, чиито майки ходят всеки ден на работа,  са не по-малко привързани към тях, отколкото децата, чиито майки не ходят на работа и през целия ден се грижат за тях.

От това става ясно, че:

1/  не продължителността на общуването предизвиква детската привързаност;

2/ причината за детската привързаност така или иначе трябва да се търси в процеса на общуване на възрастния с детето.

Следователно можем да кажем,  че детската привързаност се причинява не от количеството общуване,  а от неговото качество, т.е .от интензивността на общуване на възрастните с  детето,  от това доколко се удовлетворява потребността на детето от общуване / т.е.  от отразяване на околната среда под формата на изграждане на понятие за обектите от социалната среда, а именно околните хора ./

И така: детето се привързва по-силно към възрастен, който общува с него интензивно. Макар и рядко и по-слабо се привързва към възрастен, който общува с него продължително, но  вяло, неинтензивно.

Най-важното условие за възникване на привързаност/  а следователно и за развитие на детската психика е доброжелателното общуване, а  именно: реагиране на всички сигнали идващи от детето /  поглед, усмивка,  плач, звуци /,  осъществяване на контакт с детето по негова инициатива и в съответствие с неговото настроение. Общуването и положителната оценка на детските постъпки и усилия,  положителните, одобряващи интонации  на възрастния.

В общуването с друг човек е намерило отражение  фактът, че върху другия човек може да се въздейства, че с него може да се взаимодейства, тоест промените в своето поведение настъпват промени поведението на другия човек.

Ясно е че изграждането на понятие за обект от околната действителност е необходимо този обект да бъде възприеман в продължение на някакъв период от време /  колкото по-дълъг период,  толкова по-добре /, като за този период от време могат да бъдат възприети колкото е възможно повече състояния този обект.

Следователно начинът за изграждане на понятие за социален обект е продължителното наблюдаване / тоест възприемане / на този обект при това в различни негови състояния. Поведенческата програма, която отговаря на това поведение е общуването.

Следователно една от неговите основни дейности, които то извършва е да изгради понятия в процеса на общуване.

Специфика на детското общуване

 

Най-силният стремеж, който изпитва детето след задоволяване на физиологичните си потребности е стремежът за общуване с възрастен човек.. За този факт съдим по това,  че когато вземем детето на ръце то явно изпитва приятни емоции, а когато го оставим  емоциите, които изпитва са явно неприятни.

 

Ако твърде често държим детето на ръце нервната му система започва да  тълкува това състояние като нормално, което не трябва да се променя, а напротив оставането в леглото започва да се тълкува като ненормално състояние, което трябва незабавно да се промени.

 

Детето ще дава настойчиви звуци, така че да бъде взето на ръце като при това неговата настойчивост надхвърля тази на възрастния. Тоест научим ли детето един път да бъде държано в ръце после няма да можем да го отучим от тази форма на поведение.

 

Следователно извода, който можем да направим от този факт, е  че нервната система на детето е настроена да тълкува като нормално състоянието на общуване на детето с възрастния. Ако  детето не общува с възрастния нервната система му система приема това като ненормално състояние, застрашително състояние, което трябва да бъде променено. Желанието за общуване / т.е. за усвояване на социалната среда се появява към третия месец. Появява се така наречения комплекс на оживлението.

 

От третия до шестия месец желанието за общуване е насочено към всяко едно лице,което попадне в полезрението на детето. То се усмихва на всеки човек, който види  усмихва се, даже ако му се показва грозна маска.

 

 След шестия месец насочеността на желанието за общуване се пренасочва от всички хора към точно определение възрастни, тъй като не всички възрастни хора общуват с детето.

 

Нервната система разделя възрастните хора на двата типа:
1/ хора, които общуват  с детето. Тези хора нервната система на детето възприема като доброжелателно настроени.

 

2/   хора, които не общуват с детето. Нервната система тълкува  тези хора като недоброжелателно настроени към индивида. Към тези хора нервната система реагира с негативната емоция- страх и съответното на тази емоция поведение.

 

Желанието за общуване придобива формата на привързаност към първия тип хора /  тези които общуват с детето/,  докато към втория вид хора детето изпитва негативна емоция- страх.

При това към някои хора детето се превързва по-силно отколкото към други хора.  Поради тази причина педагозите и психолозите винаги са се мъчили да разберат от какво зависи силата на привързаност на детето,  тоест коя е причината детето да се привързва към определени хора.

 

Този въпрос има голямо практическо значение, тъй като ако педагогът е в състояние да накара детето да се привърже към него, то явно и възпитателната работа ще бъде по-ефективна.

До около преди около 50 години се е смятало че детето се  привързва най-силно към майката, защото тя  удовлетворява  неговите физиологични потребности: храни го,  повива го. В съответствие с това привързаността на детето си е свързвала с начина на хранене, интервалите, през които храненето трябва да става. Кога трябва да се премине към бутилка? Кога  към  лъжичка?

 

Изграждане на ценности, правила

 

 

изграждане на правила и ценностиКъм края на втората година децата полагат сериозни усилия, за да изпълнят изискванията, които възрастните предявяват към тях.

 

Тъй като в началото на втората година детето  усвоява заобикалящите го предмети: ходи, тича, пъха пръстите си навсякъде, отваря шкафовете пъха в устата си всеки предмет който види/,  така че много от заобикалящият го свят представляват опасност за самото него.

 

Ето защо се появява необходимостта от спазването на правилата за поведение /  необходимост от забрани/. Детето трябва да бъде активно и да усвоява околния свят и в същото време усвояването не трябва да представлява заплаха за него.

 

Колкото по-силно е привързано към родителите си детето толкова по- лесно се справя с  правила и забрани. Тоест усвояването на правилата става върху основата на чувството за привързаност.

 

Например, ако детето удари майка си то можем да му кажем че това не бива да прави защото нея я боли. Освен това по този начин детето по-лесно се научава да разпознава емоциите на другите хора .

 

След една година и 5 месечна възраст може да се изграждат качества на поведението като сдържане на агресията, послушност отнасяща се към  взаимоотношенията с другите хора, тоест това са нравствените норми.

 

Например играчките трябва да са цели, на дрехите не трябва да има дупки, всички копчета трябва да са налице, да се поддържа ред, да се слуша. Ако поради някаква причина детето не е в състояние да реализира това поведение, то силно се огорчава.

Рисуване

 

 

В началото на втората година се появява рисуването. Отначало като драсканици, а към две години и половина от възрастта на детето се появява сходство с обекта.

 

Детски ясли

 

 

До средата на миналия век традицията на семейния живот  предполага жената да е домакиня и да не ходи на работа, да се занимава  главно с възпитаване отглеждане на децата.

 

От средата на века тази традиция започва да се променя, тъй като отношението между цената на труда и цената на живота в богатите и бедните страни започва да се движи посока на изравняване.

Ако искате да работите, за да подпомагате семейния бюджет ще ви е трудно при отглеждането на децата, освен ако не изкарвате достатъчно много пари, че да си позволите детегледачка.

Понякога е необходимо майката да работи. Ето защо се смята за нормално съпругата да ходи на работа, въпреки наличието на малки деца в семейството. Всяка година процентът на работещите се увеличава. Това повдига въпроса  дали детето трябва да ходи на детска ясла или не.

Аргументите на противниците на детските ясли са следните:

 

  1. Детето се нуждае от един основен главен възпитател, към който силно да се привърже. В детските ясли обаче за детето се грижат само няколко възпитатели. И поради това процеса на образуване на привързаност към един възрастен се нарушава и детето изпитва безпокойство.

2 В детските ясли детето получава по-малко внимание, любов и поощрения тъй като вниманието на възпитателите е разпределено върху голям брой деца. В резултат на това се забавя социалното и познавателното развитие.

Необходимите условия, които трябва да са налице за нормалното развитие са:

  1. Детето да има възможност да изучава заобикалящия го свят.
  2. Възрастен човек постоянно трябва да общува с детето и да го поощрява, да го учи, като по този начин стимулира развитието му.

Децата, които ходят на добре организирани детски ясли  изграждат стабилна привързвам се към възпитателите и към родителите.

 

В някои случаи ходенето на детски ясли дава по-добри условия за развитие на психиката отколкото отглеждането вкъщи. Такъв случай е когато, детето произхожда от много бедно семейство и родителите са нискообразовани.

 

Най-добри резултати от детските ясли се получават, когато работата е организирана по следния начин:  за цялата група деца се грижат едновременно трима-четирима възпитатели.

Единият възпитател само сменя памперсите, другият само храни децата един-двама възпитатели само играят с тях. По този начин детето ще търси точно този възпитател, който му необходим и ще изгради конкретни отношения с него.

 

Психологическа криза / 1-3 години/

 

 

Психологическата криза, която трябва да бъде преодоляна е съмнение срам- автономност

Нормалното развитие е самостоятелност и увереност в себе си. Детето гледа на себе си като на отделен и самостоятелен човек,  но който все още не зависи от родителите си.

Аномално развитие -съмнения в себе си, хипертрофирано / прекомерно/ чувство за срам. Детето усеща  неприспособимост,  Съмнява се в своите способности,  има недостатъци в развитието на елементарни двигателни навици. Речта е слабо развита, има силно желание да скрие от околните тази непълноценност.

 

Различните очаквания

 

 

Разберете ограничената на детето си и се опитайте да ги приемете за даденост. Факт е, че то не винаги е в състояние да се държи добре и да отговаря за действията си. Добре е да не формирате очакванията си към фазите на развитието.

 

Точно както не можете да очаквате от него да ходи до тоалетна малко преди да се е научил да контролира пикочния мехур, така не бива да очаквате с готовност предоставя играчките си на другите деца, ако не е узряло емоционално затова.

 

Ако сте прекалено взискателни освен несигурност и обърканост не очаквайте повече от това. Окуражавайте го обаче да си поставя високи цели и приемете факта, че понякога няма да успее, но въпреки всичко го поощрявайте

Плезене и пищене

 

 

Как да реагирате? Опитайте се да предоставите на детето някакво отделно пространство, в което пристъпът му постепенно да отшуми и избягвайте да влизате в пререкания с него за неща, които не са от първостепенно значение. Разбира се, не винаги е редно да го оставите, но понякога е добре детето да се бори само.

 

 

Вие сте в състояние да определите какво точно отключва даден пристъп. Не е задължително причината да е свързана с нещо, което детето иска да получи. Може просто да е гладно, уморено и отегчено.

 

Когато сте наясно от какво е породен пристъпът можете да постъпите адекватно към него. „Искам“ често е сигнал за търсене на внимание, така че една нежна прегръдка, добра дума или прекарани няколко минути с него може да се окажат всичко, от което се нуждае.

 

Факторът отегчение  – преговаряйте!

 

 

Понякога единствения начин да се справяте са преговорите. Опитайте се да сключите сделка с детето. Кажете му, че ако ви остави да свършите започнатото от вас ще го изведете на разходка или ще му подарите нещо. Прочетете му приказка. оставете го само да направи своя избор и да  чувства, че има някакъв контрол над ситуацията.

 

Как да се справяме с хапането?

 

 

хапане при децатаМного често хапването се появява, когато детето започне да посещава ясла или детска градина. Това може да продължи  до навършване на третата годинка.

Как трябва да реагирате? Отстранете детето от сцената на действие веднага след случката и му кажете със сериозен глас и строго държание какво не бива да прави.

 

Много често детето ще се уплаши точно толкова,  колкото и ако то само то хапе някого. Ако детето ви ухапе друго дете в разгорещен детски спор можете да го пуснете да успокои разстроената жертва с прегръдка или като даде играчката, заради която са се скарали.

 

Ако детето хапе, когато иска да привлече вниманието към себе си трябва да внимавате да не обърнете повече внимание на ухапаното отколкото на своето дете. Дори само да му се скарате пак можете да кажете, че е сторил нещо нередно, след като сте го порицали.

 

Опитайте се да му дадете най-хубавите играчки и отделете повече време на пострадалото дете. Прекаленото внимание към този тип нежелано поведение  всъщност може да го подсили.

 

Децата стават агресивни, за да си извоюват нещо, което знаят че трябва да притежават. Този тип поведение е твърде често срещано явление при децата на възраст между 2 и 3 години. Така, че ако детето се научи, че именно чрез агресивно поведение не може да постигне каквото си поиска скоро ще намери други начини  да  постигне целите си.

 

Как трябва да реагирате? Опитайте се да не губите самообладание в отговор на детското поведение. Стига пререканията да не са сериозни, стойте настрана и ги оставете да се оправят помежду си. Ако се стигне до бой тогава се намесете. Разделете децата и ги дръжте настрана, докато се успокоят.

 

 Отказ от храна

 

 

отказ от хранене при децатаЕдинственото нещо, което касае детето е как точно се чувства в даден момент и това може да е причина да отказва да се храни. Ако изпитва отрицателни емоции. то няма да иска да се храни. Може и да се пристрасти към определена храна и да откаже всичко останало, а после без  определена  причина да отхвърли и нея.

 

 

Как трябва да убедим детето трябва да се храни?

 

 

Не му поднасяйте  огромни порции и не му предлагайте голям избор от ястия- прекомерните количества могат да го изплашат.

Предлагайте малки количества от няколко ястия в детски купички и чинийки. Сервирането на разнообразна храна ще го заинтригува.

 

Нека масата изглежда привлекателно, така че да е необходимо още малко време да превърне храненето в забавление. Следете и за приема на течности на детето, тъй като прекаленото количество убива  апетита.

 

Изградете добър режим на хранене, така че детето да знае какво се очаква от него. Например че искате да се храни, когато вие се храните го оставете на масата, докато всички приключат.

 

Ако остане повече от 15 -20 минути и вие се  изкушавате да му дадете бонбони, бисквити като заместител на здравословната храна, която отказва и вие го възнаградите  за това ще доведе до нездравословно отношение към нея.

Подобно на възрастните децата имат свой предпочитания, когато се отнася до храната, така че е твърде възможно да има някои храни, които детето да отхвърли, просто защото не му харесват.

Добре е да запомните, това че вкусовете и консистенцията също могат да му повлияят. Може да ви от полза да го включите в планирането на седмично меню, като заедно отидете до супермаркета. Ако му осигурите чувство за контрол върху храненията, може да се радвате на позитивното отношение към  храната.

 

 

Проблеми с ходенето по нужда

 

 

Привикване към гърнето е друга зона, в която също изисква да преодолеете доста трудности, защото детето може просто да откаже да ви сътрудници.

Възможно е да прибягва до тоалетната чиния, като средство, чрез което да ви контролира, и всъщност да се радва на факта, че притежава силата да ви  ядосва.

 

От негова гледна точка колкото повече му се ядосвате, толкова по-голям е контролът върху емоциите ви и дори да е привикнало към гърнето детето пак може да влезе в период, в който да започне да се подмокря и подобна регресия може се свържа с появата на нов член в семейството- братче или сестриче в  дома, заболяване или други смущения и въпреки, че е много трудно, проявете разбиране към детето. Не допускайте ситуацията се превърне в борба за надмощие.

 

Кога да започнем тоалетните тренировки? Един от начините да се избегнат проблемите в тоалетната е да поставим началото на тренировките, когато детето се почувства физически и емоционално готово.

 

Възрастта, в която се очаква да се усъвършенстват тоалетните навици варира при всяко дете, като много експерти смятат че две години и половина е най- ранната възраст, при която трябва да се започне схемата. По-долу са посочени някои признаци, които трябва следите и те ще ви посочат дали детето е готово да се приучва към гърне. Уверете се, че детето е постигнало поне няколко от тях преди да започне тренировките.

 

В случай че инцидентите не са толкова чести само ще го накарате да се разстрои. Ще се почувства неловко. Ако се  ядосате или чувствате  разочарование опитайте се да се поставите на негово място.

 

Вместо да му викате, говорите му как се чувствате. Обяснете му, че се чувствате зле, защото всичко това ви изморява. И ще бъде по-добре и за двама ви за бъдеще, ако използва гърне. По този начин ще си спестите поне случаите, в които рожбата ви прибягва към пълненето на памперса като средство за привличане на вниманието.

 

 Битката в спалнята

 

 

детето не иска да спиМного деца протестират, когато ги отпращат в леглото. За тях това най-вече е въпрос на принцип. Проблемът е, че протестът се явява в края на деня, когато вие сте изморени и търпението ви се изчерпва, за да се справите подобаващо с детския проблем.

Понякога само, ако сте прекалено уморена всичко е в състояние да завърши със сълзи и   истерия. Детето може да страда от раздялата си с някой или  да се страхува от тъмното, или да се плаши от лоши сънища. Дори се отправя към креватчето  без проблем то може да продължава да напомня за себе си, като поиска да му занесате  вода, да го заведете отново до тоалетната, като дава сигнал, че нещо го боли.

Всичко това има за цел да отложи периода на заспиването да ви държи  нащрек. Как трябва да реагирате? Започнете от създаването на постоянен режим на налягане, което ще помогне на детското съзнание да се отпуска преди същинското отправяне към леглото.

Не променяйте избраното от вас време и избягвайте бурните, енергични дейности на детето поне половин час преди лягане. Спазвайте определени ритуали- вземане на душ или вана, повиване, гушкане.

Прочетете му приказка,  изпейте му детска песничка, после му кажете лека нощ и напуснете помещението. Не се връщайте обратно, за да отвръщате на всеки опит да  привлече вниманието ви.

Ако напусне леглото бъдете непреклонни и го върнете обратно без да се опитвате да преговаряте. Всеки път, когато се опита да направи това върнете го обратно в леглото и не му оставяйте време да ви въвлече в разговор, относно желанието си, но трябва да се уверите, че детето  ви не се чувства зле.

Проблеми с обличането

Сутрините са другият потенциално проблемен  период. Детето може да е твърдо решено в намерението си какво да облече или какво да не облече, или пък може да отказва вие да го обличате. Дори и само да е избрало дрехите си проблемът се появява, когато си  наумило, че иска да направи нещо, но му липсва способност, например само да иска да се облече.

Само любовта е тази способност с помощта, на която да се справите и ако самите вие сте под напрежение. Най-вероятно в този момент се опитвате да се приготвяте за работа и това може да доведе до взаимно отприщване на емоциите.

 Избягване на проблемите с обличането

избягване на проблеми с обличанетоНай-лесния начин да се справите с този проблем е да се опитате да предвиждате и ако е възможно да избягвате трудностите. Когато купувате дрешки търсете такива, които лесно се обличат и събличат.

Ако изборът какво да се облича е повод разправии и пререкания подгответе дрешките от предната вечер и му дайте възможност за избор но, не прекалено голям избор. Подберете два тоалета и го попитате кой   желае  да носи.

Предоставете на детето достатъчно време за обличане, дори ако се налага да ставате по-рано. Колкото по-малко го приобличате, толкова по-рядко ще се натъквате на съпротива от негова страна. Превърнете обличането в забавление като си бъбрите за деня, който ви предстои или като карате детето да назовава дрешките, които ще носи -това също ще привлече вниманието му.

Дисциплинарни техника

Техниките използвани от вас за дисциплиниране на децата ви ще са повлияни до голяма степен в начина, по който самите вие сте възпитани от детството. От характера ви и начина ви на живот също. Ще трябва да се замислите върху това дали  заедно с партньора ви постигнете съгласие относно конкретен подход- старата поговорка заедно завоюваме, разделени губим със сигурност звучи смислено що се отнася до семейството.

Най-важното е да сме реалисти в очакванията относно детето си- изискванията трябва да съответстват на темперамента и индивидуалността му, както и  на физическото и емоционалното развитие.

Крайната ми цел е да го научите на дисциплина и самоконтрол. Бъдете последователни, така ще го научите да предвижда последиците от собствените си действия, както и да поема отговорност за тях.

Позитивната дисциплина

Днес повечето експерти са единодушни, че подход който набляга на позитивните ефекти на детското поведение има много по- желателен ефект, отколкото базирания на наказание.

Опитайте се да обръщате повече внимание на доброто поведение на детето и си затваряте очите  пред незначителните дразнещи постъпки и непослушание.

Оставете битките помежду си за моментите, в които нямате избор- ако например детето се е изложило на риск. Изслушвайте го, обяснявайте му исканията си и  се опитайте да бъдете  пример.

Разумните и ясни правила са границата, в която се включва към този тип позитивна дисциплина .Тези правила изграждат структурата на детски свят и го правят  защитено  място. Учете детето какво се очаква от него и му показвайте как да се държи.

Ограничете броя на правилата до няколко, съответстващи на възрастта му. Неговите езикови умения са все още ограничени. Ето защо трябва всяко наложеното правило да се казва с достъпни думи.

Доброто общуване

Говорете с детето си. Когато се опитвате да наложите дисциплина е много важно да намерите верния тон. Ако започнете изречението с „ ти“ и продължите с критичност или оплаквания детето ще усети, че го атакувате и моментално ще заеме отбранителна позиция.

Изречение като „разхвърля всичко по целия под и аз наистина съм разгневен „ му казва, че сте ядосани не на него, а не на бъркотията по пода. Тъй като не му харесва това, което чува то е способно да изключи  думите ви. Ако пък се почувства оставено, заплашено или разстроено е възможно да направи дори нервен пристъп.

Вместо това се опитайте да използвате изречения, които започват с „аз “. Това ще ви помогне да изразите чувствата си без да накарате детето да се чувства така сякаш го атакувате. Изречение като „ядосана съм, защото всичко е разхвърляно по пода и сега трябва да подреждам “.набляга по-скоро на неразборията, отколкото на детето.

Изслушвайте детето си

изслушване на дете

Поощрявайте го да се изразява с думи. Особено, ако естествения начин на изразяване  е да хвърля или удря разни неща. Помолете го да спре агресивните си действия. Подпомагайте по-доброто общуване като му подадете думи и фрази, които да му помогнат да изрази чувствата си.

Например: „Трябва да си доста ядосан, заради счупената си играчка. “ Това ще му помогне да разбере, че вие сте наясно как се чувства и му предлагате различен начин да изрази мнението и разочарованието си.

Разберете какво иска да каже. Думите и жестовете имат значение. Ако не му дадете нужното внимание, което смята че заслужава докато ви говори детето ще склонно да прибегне до  лошото поведение за да го привлече.

Нещата биха били полезни и за двете страни, ако то е наясно че вие сте заинтригувани. Гледайте го в очите докато му говорите и може да клекнете,  за да сте на неговия ръст.

По-големите деца могат да ви помолят за да извършат някаква работа, нещо което е по възможностите им и могат да получат друго в замяна. Например:“ Ако си отнеса обувките ще ми дадеш ли бонбон? „ е един пример за детска начин за преговаряне. Разбира се, не винаги можете да се съгласявате, при това нито пък е нужно.

Твърде много подкупи могат да  създадат впечатлението, че абсолютно всичко е отворено за преговори, което подкопава опитите ви да наложите твърди правила и не отхвърляйте тази тактика с лека ръка.

Защо пляскането не помага? Причините да се избягва пляскането

Тъй като болката не е истинска последица от лошото поведение прилагането му върху детето дори при пляскане по дупето няма как да научи детето, че сбъркало. Това, което можете да постигнете е да научите детето да лъже, докато расте.

Даването на добър пример е много е важно. Запомнете, че детето  се учи от вашите примери и като негов родител вие сте поели важната роля в живота му. Причинявайки  му болка, за да прекратите лошото поведение ще го научи единствено да разрешава проблемите  с насилие.

Възнаграждаване на детето

Възрастните често смятат, че наградата за добро поведение трябва да е нещо осезаемо, например, стикери, малка играчка. Но повечето малки деца са доволни на голяма усмивка и топла прегръдка. Вашите оценките и внимание са достатъчна награда.

 Ранни кризи

Малките деца плачат много, но това не са истински кризи. Може да изпитват яд и особено характерно за някой от тях да започват да го проявяват още на 18 месеца. На 18-я месец до втората година се появят за пръв път кризите и са съвършено нормална част на развитието на детето Те могат да бъдат изключително интензивни и за двете страни, но са важни за детското развитие.

Понякога е лесно да се забележи приближаващата криза, при други случаи тя може да избухне без предупреждение, без причина. Обикновено пристъпите продължават не по-дълго от три-четири минути и общо взето отшумяват толкова бързо колкото и са се появили.

Щом те приключат детето се възстановява много бързо и само след няколко минути се връща към обичайното състояние. Дори може да се усмихва сякаш, че нищо не се е случило.

Какво представляват кризите?

Първата криза на детето  се появява почти като неизбежна на реакция към особено разочароващо събитие. Тя обикновено не е преднамерена проява на раздразнителност или избухливост и се проявява много често.

Подобни кризи са свързани със специфичните отношения с детето. На тази възраст детето все още се бори с продължаващото му упование във вас. Нарастваща независимост може да се прояви независимо, че то иска да ви достави удоволствие, но иска и да ви предизвика.

Не се притеснявайте ако по време на криза детето бяга от вас. В действителност то не иска да отиде далече, просто изпитва границите на вашите отношения.

 

Заключение

Не се опитвайте да се преборите с темперамента на детето или пък да се опитвате да се  да го промените. Темпераментът е тип висша нервна дейност, с която човек се ражда и с която умира.

Това, че детето усвоява по-бавно не означава, че е по-глупаво. Просто мозъкът му работи по този начин и стремежа ви да промените това няма да доведе до нищо добро. По-скоро трябва да се нагласите към  неговия темперамент.

Използвайте предимствата му. Съобразявайки се с индивидуалността на детето и я  поощрявайте. Детето е вашият храм, каквото вложите в него това ще бъде. Неговото развитие ще остане само негово, каквото и трудности да му предстоят- умственото развитие, знанията никой няма да може да му отнеме. Основите се полагат сега.

Групите за взаимопомощ и психологическите  консултации

Развитието на тези групи е чудесен пример за ползата от общуването между хора, които са в еднаква житейска ситуация. При това в тези групи може  да споделяте вашите проблеми и да получите адекватна и професионална помощ от специалист.

Разбира се, можете да ползвате информация социалните мрежи и също да споделяте, но разликата се състои в това, че в тези групи водещият е специалист, който не само може да го насочва, но и да ви съобщава за полезна информация. Освен това е известно, че в интернет се публикува всякаква информация със съмнителна достоверност.

Има обаче и авторитетни сайтове, който можете да ползвате. Аз  провеждам такива групи и се оказва, че моите клиенти знаят повече от някои специалисти по определените теми. Участието в такива групи при мен се осъществява с предварително записване и заявка за темата на събитието.

Автор: Нели Пенчева

Полезни статии:

Как да разберем какво става в душата на детето

Общуване между родители и деца

Умения на децата през различните етапи на развитие

Възпитание и дисциплина без крясъци и шамари

Възпитание и развитие на детето. Недей! Няма! Не трябва! Какво е позволено и какво не.

Възпитание на децата от една до седем години

Книги за възпитанието и отглеждането на детето